благодаря за съвета. Не разбрах обаче, ти още ли пиеш или си суха?
осъзнах обаче, че най-големият ми проблем след пиене е страхът от абст-я. вчера трябваше да остана сама у нас, не знаеха за махмурлука и кризата ми и умирах от страх...да не започнат пак яките абс. сковавания, треперене, замислих се дали пък една бира няма да помогне към обяд. и тогава в скайпа се включи Гирасол, която ми каза същото "Спокойно, ще мине...не се умира от непиене". Пак ми просфетна нещо в прогнилия мозък..." Ще мине, разбира се...ще ме потресе, ще се потя, но все някак ще мине. Ако днес пия за да ми мине, утре пак ще трябва да съм на същия хал, и тогава ...пак омагосания кръг"
и ми мина...лека , полека...седях пред компа и четях отново и отново, абстиненцията не убива, за разлика от а лкохола.
не знам докъде ще се справя, но поне отношението ми към пиенето се промени коренно. Преди си пиех, щото не знаех дали ще се справя без пиене. Сега и 3-те пъти /издънки/ посягах към чашата с ясното съзнание, че това може да ме довърши, минмавах ми като на филм всички излагации вследствие пиенето ми...и някак си пиех със страх...на другия ден пак ме беше страх от абси, но страхът от болестта беше по-силен....