Понякога идва момент вече да не искате да живеете, а да ви е страх да умрете. А някоя криза ви довежда до решението да направите нещо с проблемното си пиене. В отчаянието си вече приемате помощта, която много пъти сте отблъсквали.
Моето решение дойде, когато дъщеря ми, след съсипания от пиянство рожден ден на жена ми, заяви: „Или Анонимните алкохолици, или нищо друго!” Бяха ми правили това предложение и преди, но като всички алкохолици, аз исках да се справя с проблема си сам, т.е. никой да не се намесва в пиенето ми. Опитвах се да намеря по-лесен, по малко болезнен начин. Вече ми беше станало трудно да си представя живота без алкохол.
Бях стигнал обаче дъното. Дадох си сметка, че бях вървял само надолу и надолу. Самият аз се чувствах нещастен, а и бях донесъл нещастие на всички, които ме обичаха. Не можех повече и по чисто физически причини. Студената пот, изострените нерви и безсънието бяха станали непоносими. А страховете и напрежението, пълната промяна на вида ми и на отношенията ми с хората направо ме плашеха. Така не можеше да се живее. Времето за решение бе дошло, така че с облекчение се съгласих, когато семейството ми предложи да ме свърже с Анонимните алкохолици, облекчение, макар да се боях, че с това слагам край на всичко.
Рано другата сутрин един човек, когото познавах добре по име, адвокат, намина вкъщи. След трийсет минути вече знаех, че АА е решението за мене. През по-голямата част от деня се срещах с други членове, а вечерта отидох на сбирка. Не знам какво очаквах, но съвсем сигурно не си бях представял група хора, които да говорят за проблема си с пиенето, като не вземат навътре трагичните моменти и в същото време се забавляват.
Едва когато чух няколко разказа за арести, санаториуми, разбити домове и изселване в бедняшките квартали, започнах да се чудя дали наистина и аз съм алкохолик. В края на краищата не бях започвал да пия рано в живота си, така че поне в началото можех да разчитам на известна стабилност и зрелост у себе си. Отговорностите ми също ме възпираха. Не съм имал неприятности със закона, макар наистина да ме бяха подминали доста. Още не бях загубил нито работата, нито семейството си, въпреки че и двете можеха да си отидат скоро. Финансовото ми благополучие не беше накърнено.
Можеше ли да съм алкохолик без каквито и да е от смразяващите кръвта обстоятелства, за които слушах на сбирките? Отговора научих по съвсем прост начин от първата стъпка на Дванайсетте стъпки на АА – „Признахме, че сме безсилни пред алкохола и вече не можем да се справяме с живота си.” Не се казва, че трябва да сме били арестувани десет, петнадесет или сто пъти. Не се казва и че трябва да загубя семейството си. Не се казва и че трябва да съм се изселил в бедняшките квартали, да съм пил домашен ром и други примитивни напитки. Казва се: „признах, че съм безсилен пред алкохола и че вече не мога да се справям с живота си.”
Съвсем сигурно бях безсилен пред алкохола и вече не можех да се справям с живота си. Не ставаше дума за това, докъде съм стигнал, а накъде съм се запътил. За мене беше важно да разбера какво ми е причинил алкохолът и би продължил да ми причинява, ако не ми се помогне.
В началото мисълта, че съм алкохолик, ме стресна, но щом осъзнах, че има надежда, ми стана по-леко. Обезпокоителният проблем да не се напия след като смятам да остана трезвен, се махна. Голямо облекчение беше да науча, че вече не ми се налага да пия.
Казаха ми, че трябва да се стремя към трезвостта заради сами себе си, и вече съм убеден, че е така. Човек по много причини може да прекрачи прага на АА, но най-трайната трябва да бъде, че иска да е трезвен и разбира, че АА е начин на живот.
От самото начало всичко в програмата на АА ми допадаше. Харесваше ми описанието на алкохолика като човек, на когото алкохолът пречи в обществени и деловия живот. За алергията разбирам, защото аз самият съм алергичен към някои видове цветен прашец. Членове на семейството ми пък са алергични към определени храни. Има ли нещо по-логично от това, че някои хора, включително и аз, сме алергични към алкохола?
Обяснението, че алкохолизмът е двустранна болест – алергия на тялото и маниакално състояние на ума, - вдигна мъглата от доста смущаващи ме въпроси. Алергиа, срещу която не можехме да направим нищо! Телата ни по някакъв начин се изменят така, че вече не можем да поемаме алкохол. Защо става така, не е важно, фактът е, че една чаша стартира реакция в организма ни и той започва да иска още, че една чаша е прекалено много, а сто не ни стигат.
Малко по-трудно ми беше да схвана маниакалното състояние на ума, но все пак всеки има някаква мания. У алкохолика маниите са неестествено увеличени. В течение на определен период той си е изградил самосъжаление и омраза към всички, които се намесват в пиенето му. Нечестните мисли, предразсъдъците, фалшивото самомнение и антагонизмът към всички, които се осмеляват да му противоречат, тщеславието и критичното отношение са дефекти на характера, които постепенно пролазват и стават част от живота му. Животът в страх и напрежение неминуемо води до желанието на човек да се отпусне, на което алкохолът временно помага. Нужно ми беше известно време, за да осъзная, че Дванайсетте стъпки на АА са предназначени тъкмо да ни помогнат да направим тия дефекти и да преодолеем маниакалното желание за пиене. Дванайсетте стъпки на АА са предназначени тъкмо да ни помогнат да поправим тия дефекти и да преодолеем маниакалното желание за пиене. Дванайсетте стъпки, които за мене са духовен начин на живот, означават повече честно мислене, а не празни надежди, открит ум, желание да се опита и вяра в успеха. Те означават търпение, толерантност и смирение, а повече от всичко, че Сила, по-голяма от нас, би могла да ни помогне. Самият аз предпочитам да наричам тая сила Бог.
Желанието да направя каквото ме съветваха улесни програмата за мене. Изучавайте Голямата книга на АА, недейте само да я четете. Посъветваха ме да посещавам сбирките и аз все още ходя когато мога – независимо дали съм в къщи или в някой друг град. Посещаването на сбирките никога не е било бреме за мене. Пък и не ходя там само с чувството, че изпълнявам задължение. Сбирките ме освежават след тежката работа през деня. Съветват ме „Хвани се за работа” и аз помагах, когато можех, и още го правя.
„Духовният опит” за мене е посещаване на сбирките, срещи с група хора, които са там само за да си помогнат, изслушване на Дванайсетте стъпки и Дванайсетте традиции, четени там, припомнянето на Божията молитва, която има такова значение на сбирките на АА – „нека бъде Твоята воля, а не моята.” Духовното пробуждане скоро започна да значи всеки ден да се опитвам да бъда малко по-умен, по-внимателен и по-любезен с хората, с които общувам.
За повечето от нас изкупването на вината ще отнеме остатъка от живота ни, но можем да го започнем веднага. Само трябва да бъдем трезви, когато се извиняваме на мнозина, които може да сме наранили с пиянско поведение. Извинението е нещо, което всички можем да направим, но не сме успели заради алкохола. Доколкото имаме възможност и сили, трябва да изпълняваме и задълженията си към общинските дружества, Червения кръст, просветните и религиозните организации.
Имах съвсем искрено желание да изпълня всичко, което се очакваше от мене като член на АА, както и да направя всяка от Дванайсетте стъпки колкото мога по-бързо. За мене това значеше и да съобщя на колегите си, че съм се присъединил към Анонимните алкохолици, че не знам какво се очаква от мене в АА, но каквото и да е, то е най-важното в живота ми, че трезвеността за мене е най-важното в живота ми; че трезвеността за мене е най-важното нещо на света. Толкова важно, че изместваше всичко останало.
В АА има много кратки фрази и изрази, които са много полезни. „Първите неща първо” – да разрешим най-важното педи всичко останало, което може само да обърка мислите и делата ни. „Не бива да се бърза.” Отпуснете се малко. Постигнете вътрешен мир. Никой не може да поеме цялото бреме на света. Всеки има проблеми. Напиването няма да ги разреши. „Двайсет и четири часа на ден.” Днес е денят. Изкуството на живот е да правим най-доброто, да изживяваме всеки ден пълно. Вчерашният ден го няма, а не знаем дали ще сме тук утре. Да се оправим с днешния ден, а ако утрешният дойде, най-вероятно ще се справим – защо тогава да се безпокоим?
Начинът на живот на АА е начин, който трябва винаги да се опитваме да следваме. „Дай ни спокойствие да приемем нещата, които не можем да променим, сила да променим нещата, които можем да променим, и мъдрост да направим разлика между едните и другите.” Тези мисли стават част от всекидневието ни. Те не са съвет за отстъпление, а признаване на основни факти от живота.
Фактът, че програмата на АА е духовна, не ме смущава и не ме изпълва с предразсъдъци. Не мога да си позволя този лукс. Опитах се да се справя, както аз си знам, и се провалих.
Когато се присъединих към АА, го направих единствено за да изтрезнея и за да остана трезвен. Не очаквах да открия нещо повече, но пред мене почти веднага започна да се разкрива ново и различно отношение към живота. Всеки мой ден започна да става по-продуктивен и по-осмислен. Сега получавам много повече радост от живота. Мога да се радвам и на обикновените неща. Животът ден за ден е приятно приключение.
Но най-много съм признателен на АА за трезвостта си, толкова важна за семейството, приятелите и бизнеспартньорите ми, защото Бог и АА успяха да направят за мене нещо, което сам не можах да извърша.