Здраси, Ърни вчера бях се зарекъл ,че само ще чета коментарите в този клуб,но за първи път срещам човек със сходни пробреми и немога да се сдържа да не ти пиша.Аз също имам престижна професия, бил съм активен спортист от началното училище през техникума ,казармата(офицер от запаса съм) до университета ,а и сега винаги съм челните редици.Хората ме сочат ,като пример за подръжание,печеля добре, жена ми ме уважава,децата ми следват моя пример.В последните години обаче ,този огромен товар ми натежа.Очакванията и изискванията на другите за хора ,като нас непрекъснато растат и да си призная това адски много ме натовари.Съмочувствието след всички тези "подвизи" расте неминуемо,това ми изигра и лоша шега.Човек има предел на силите си ,но как аз ще се предам пред сложните казуси все повече и повече работа,в един момент адреналина започва да ти се покачва не от парите който си искарал ,а от това ,че си победил поридния сложен казус.Уморяваш се и физически ,и психически и компенсираш с алкохол.В един момент се оказва ,че неможеш без него той притъпява емоциите ти и те прави по-смел!? Въпросът е до кога? И аз започнах да прескачам границата.Реших да спра ,защото все още нищо не съм загубил ,но ако продължа по-този начин сигурно ще стигна дъното.