чени, този човек, когото познаваш и който преди 30 г. взимал "некви" хапчета и щяло да стане нещо кофти с него, ако пие, ама си забравил кво - та този човек не е спрял заради хапчетата. Спрял е, защото е искал да спре да пие.
Антиколът (или еспералът) пречат на нормалното разграждане на алкохола. Ако ги взимаш и пиеш, вдигаш кръвно, получаваш страшно сърцебиене, зачервяваш се, главата бучи и т.н. И може като едното нищо да си умреш. Веднъж съм пробвал и беше ужасно. Казват, че Висоцки е умрял заради зашит есперал.

Само че алкохолик много трудно може да спре завинаги, единствено воден от страха си. Рано или късно алкохолното мислене побеждава страха и той отново посяга към бутилката.

Лекарствата имат т.нар. плацебо ефект - мисълта, че това лекраство ще ти помогне те кара да си внушиш подсъзнателно, че то ти помага и то започва реално да ти помага. А всъщност ти гълташ прости витамини или нещо друго безобидно. Само че плацебо ефектът трае най-много 3-4 месеца и после болестта пак избива.
Преди години една докторка бръкна в шкафчето си и с тайнствен глас ми каза: Ето ти едно хапчета, гръцки са, свила съм ги от хуманитарните помощи, действат страшно срещу пиенето. Аз взех да ги гълтам и се почуствах добре. Не пих известно време, но "хуманитарните" хапчета и свършиха на докторката. (даваше ми ги безплатно). Аз пак пропих. После, като путъвах в чужбина, ги търсих, носех и празната опаковка с мен да я показвам, ама никой никъде не беше чувал за тези хапчета. И тогава загрях, че тя ме е манипулирала и ми е давала някакви съвсем безобидни лекарства. Предполагам, че хапчетата на докторката "свършиха", защото тя е знаела, че плацебо ефектът не може да бъде дълготраен.

А ти, ХироусПлейър дето казваш, че онези хапчета правели алкохола безвкусен за алкохолика, трябва да знаеш, че алкохоликът не пие заради вкуса на алкохола, а заради ефекта от него. Заради напиването. Предпочитах водка, но бях готов да пия, каквото и да е, стига да се докарам до моето си състояние.