Последната си абстиненция изкарах с помощта на малко лекарства. Аз исках да са малко, защото ми беше писнало и от лекарствата, докторът предлагаше да се повече, но се съгласи с мен.
Те донякъде смекчаваха силата на цунамито. Но въпреки това беше много тежко.
Някой беше казал, че съзнанието има чудното свойство да забравя болката, иначе всички трябваше да сме полудели.
Опитах се сега да си представя последната ми абстиненция. Опитах се и да си представя, че я карам съвсем без лекарства. Не ми се получи много. Забравя се. Ще дойде ден, когато и вие ще си припомняте трудно вашите абстиненции. Но сега стискайте зъби.

Никой не може да каже точно колко ще траят абстиненциите ви. Тук го има гадният момент, че понякога стискаш, стискаш, то не минава и си казваш: Мамка му, за какво е целият този зор. Само една чаша и целият кошмар ще изчезне.
Не се поддавайте на тази дяволска мисъл (и харакири го писа по-нагоре).
Абстиненцията е жилаво зверче, трудно се предава и вече полумъртво пак гледа да те ухапе. На накрая ще умре. Само се дръжте.