Що пък да е "куцо" това, дето си написал? Всички ние непрекъснато си изясняваме разни неща - къде за нас си, къде за другите, къде изобщо. Има една такава мисъл на Ричард Бах (“Илюзии”): “Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.” И съм си мислила по въпроса - и нашето пиене е резултат от някакво желание, а то пък идва от някаква причина за него. Това може да е желанието да сме по-общителни, по-остроумни, по-вдъхновени, по-енергични - но все нещо "по-". И си е нормално за човек да иска да е повече от себе си, от това, което е. Само дето алкохолът е средството единствено да заблудим себе си, че сме го постигнали това "по-", вместо да се потрудим за него. По-голямата част от хората успяват да се справят със своите желания, без да прибягват до саморазрушително поведение (и в частност - пиене). Всеки от нас, който идва тук, търси своя начин преодолее проблема си: може да бъде със стъпките на АА, може да бъде с вярата в неговия си Бог, може да е с помагането на другите. И аз не знам дали е чак пък толкова лошо, че няма един-единствен "правилен" и сигурен път, едно безотказно действащо хапче за "осъзнаване". Щом сме стигнали до желанието да спрем да пием, значи вече имаме и силата да го направим и всеки за себе си намира къде е нейният извор.