Въздигнахме измислянето на извинения във висше изкуство.
Трябваше да пием, защото времената бяха лоши или защото времената бяха добри. Трябваше да пием, защото вкъщи се задушавахме от много обич или пък ни липсваше такава. Трябваше да пием, защото в работата си постигахме огромни успехи или пък за нищо не ни биваше. Трябваше да пием, защото страната ни бе спечелила войната или бе загубила мира. И така - до безкрай. Мислехме, че "обстоятелствата" ни тласкат към алкохола, а когато се опитвахме да променим тези обстоятелства и не успявахме, пиенето ни ставаше неконтролируемо и ние се превръщахме в алкохолици. И през ум не ни минаваше, че трябва да променим самите себе си, за да се приспособим към обстоятелствата, каквито и да са те.