Крис, чудя ти се как не си пропил. Знам го този елемент. Нещата като са добре - всичко е супер. Малко да се скофти партьорката ти - и веднага гледа да те подкара с ръжена на вината и да те набута в примката на гнева или блатото на самосъжалението.
Не знам и аз какво да правя в такива моменти.
Моля се за смирение, за да изчакам и да приема нещата, които не мога да променя.
За кураж, за да се захвана и да променя нещата, които мога да променя.
И съответно, като изобщо не мога да разбера, кое е променливо и кое не и си оставам пак блокирал.
Затова се моля и за мъдрост, за да разбера разликата и за да мога най-вече да действам.
Тоест не просто да се примирявам и да се самосъжалявам, а съзнателно да се смирявам, ако няма друг начин или съзнателно да предприемам действия, когато мога да променя ситуацията.
Затова сега тази молитва за мен има съвсем реално съдържание и смисъл. Не са някакви напевни омагьосващи думички.
Малко по-малко да се лекувам и да вървя напред. Знам, че ако не се подобря, скоро ще ме натиснат още по-големи проблеми, с които няма да мога да се справя.
И всичко, което ме отделя от Програмата, започвам да го отделям и аз от живота си. Уж поне се опитвам.