zaedno da idem na sbirka na AA daje,za6toto i az iskam da otida ,no me e strah i sram

Абе хора, вие знаете ли, че има хора по на двеста и педесе километра от сбирка и как реват от мъка.
Хора, които искат да поговорят с някой за проблемите си, ама няма как.
Хора, които затъват и са самотни.
А пък вие сте на осемдесет стотинки от сбирка. На осемдесет стотинки от лекарството за болестта си.
Вода газите, пък ревете, че сте зажаднели.
Срам ви е да се напиете ли, или искате да умрете от жажда.
Хем ме мамо сърби, хем ме боли.

Ако ви боли зъб, защо тичате при зъболекаря?
И пък защо, като някой е болен от ужасната болест алкохолизъм, се чуди как да се оправдава само и само да не пробва да се излекува.

Един мой приятел заговарял алкохолик като него и като мене. Разказвали си взаимно за алкохолните терзания. Този пич, за първи път бъркащ точно на болното място, взел да се оглежда притеснено и попитал - "Дали не ни чува някой тука".
Приятелят ми се ядосал: "АБЕ КАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ЖИВОТА МИ, КАКВО МЕ ИНТЕРЕСУВА КОЙ И ДАЛИ МЕ ЧУВА!?!"

Приятели алкохолици! Моля ви. Внимавайте. Не става въпрос за това да си дрънкаме празни приказки. Става въпрос за смъртоносна и коварна болест.
Болест, която се намира в нашите глави, а не в бутилките. Болест, която е част от нас и която ни познава много по-добре, отколкото ние познаваме нея.
Трябва да се срещаме един с друг и да си споделяме опита в общата ни цел - трезв и достоен живот.
Не се крийте. Спасяването не може да стане поединично. Алкохолът само това и чака. Днеска са ми минали поне двадесет явно ненормални идеи в главата. А е още три следобед.
Моля ви, внимавайте какво правите с живота си!