Благодаря за поздравленията:-) Обаче никога не съм гледал на това като на някаква особена моя заслуга. Имам разни обяснения, но основното ми усилие беше в пълното осъзнаване на ситуацията. Както и на факта , че просто ще умра ако продължа така. Имам един опит за самоубийство, е щом съм оцелял не е бил много сериозен , но всичките ми сетива крещят че ако има втори няма да е така :-)
А иначе като ме канят отказвам с извинението ,че съм алкохолик. Хората много не ми вярват (спортен тип съм ) , но звучи много категорично и не поддаващо на убеждаване та не настояват:-)
Не мога да ти отговоря , обаче колко време съм пил преди това. Не зная от кога да броя. Имам пиянства още от шести клас (с повръщане в час), освен това си спомням напивания с дядо ми, алкохолик разбира се, още от преди училищна възраст. Да кажем , че имам 7-8 години в които алкохола вече беше проблем, в смисъл нанесъл трайни последици , по големи от уволнение от работа например. Или поне така ги оценявам.