Харакири, тази вечер бях зает и не можах да отида на Веслец. Да разбирам ли мълчанието ти след 16,30, че си се престрашила и си отишла на сбирка.
Ако си била там, кажи как ти се стори?
Ако не си се отишла на сбирка, и аз ще ти кажа като всички преди мен: Ела на следващата сбирка!

Пишещите преди мен са ти обяснили всичко - няма нищо страшно на сбирката, но всички, които идват за първи път, се притесняват.

И аз се притеснявах много. Това, което съм запомнил от първата ми сбирка, е че една жена ми разказа съвсем спокойно как е пиела до преди година, как мъжът и я пребил. Разказваше ми, като че ли го разказва на близка приятелка, а ме виждаше за първи път в живота си. Разказа ми разни нещо, които тогава си мислех, че са срамни и че всеки би ги пазил в тайна. Това много ме порази и в същото време ми помогна да се отпусна и да се отърся от притеснението.

По-късно с тази жена станахме приятели, тя ми даде количка от нейния внук за моето дете. В последните години тя не ходи на сбирки, но продължава да не пие. Заети сме и двамата, но когато рядко се срещнем случайно на улицата, задължително сядаме да изпием по кафе и ни е много приятно.