ОТ ЦИКЪЛА “КОРЕНИ” („Arka” № 41, ноември 2002)

Лечението на алкохолната болест е възможно. Свидетелство за това са хиляди оздравели алкохолици. Знаем вече какво да се прави, човек да не пие и трайно да пази трезвеността си. Ветераните, които не пият по няколко и десетина години казват, че това е много просто” - трябва само да не посегнеш днес към чашата и да отидеш на сбирка.

Да, това действително е много просто. С течение на времето, ако последователно прилагаме този прост принцип, затихват нашите вътрешни предаватели и започват да стигат до нас думите отвън.

Започват също да стигат до нас комуникатите между думите, това, което не може да бъде напълно наречено, докрай изказано. Започваме да прилагаме новопридобитото умение: да слушаме другите хора. Това е началото на нашата комуникация със света. Започваме и сами да говорим, да изказваме чувствата си, да оглеждаме вътрешността си, живота си. Опознаваме историята на своята болест, естествено подобна на другите, но същевременно наша собствена, лична, несъмнена.

Познаването на собствената история е целебно преди всичко за нас самите. Основният момент на всяка терапия е да опознаеш и да напишеш своята биография. Понякога тя е още непълна, липсват в нея някои съществени подробности, но я има. Придобиването отново на себе си - това е събиране в едно цяло на собствената история. Болестта ни подсказва нещо напълно различно: за какво да се връщаме? За какво да се ровиш в миналото? Със сигурност не затова, да човъркаш старите рани и да търсиш виновни, а затова да я опознаеш и да я приемеш.