От сбирките / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ СВОБОДАТА /Материалът е от списание Арка 2001 г./

Изминали са две години и няколко месеца, откакто съм член на група на АА. Време в което преоткрих света – света без алкохол или както аз казвам – „живот без упойка”.

Все по рядко се сещам за пьрвия ми рожден ден, отмерващ една „суха” година. Тогава приятелите ми от АА ми честитяха и приветстваха. Все по рядко се сещам за втория ми рожден ден …

Когато с помоща на АА излезеш от запоите, съществуването ти се променя и изпълва с нови смислени интереси. С помоща на АА нещата бавно и поетапно си идват на място.

И ето че след толкова много търсения и лутания си намирам работа. Тя ме поглъща и увлича. Живея истински и осъзнавам, че вече съм щастлива. Все по-рядко посещавам сбирките на групата… Занимавам се с аеробика. На банкетите, давани от мои колеги започва да ми се случва да давам мнение за една или друга алкохолна напитка, да помирисвам чашите. Веднъж някакъв развеселен гостенин ми казва „Е, опитай, какво ще ти стане!” и аз глътвам глътка. В този момент се чувствам желязна, непробиваема…

Идва един горещ майски ден, когато от обяд засядам на честване на абитуриентка. За да прогоня скуката и умората си наливам невидимо малко джин, а върху него тоник… Така от обяд до ранна привечер навървям пет-шест коктейла. Мъжът ми пръв ме усеща и някак си успява да ме накара да си вървим като ме залъгва, че вкъщи ще ме черпи бира.

Това ми е „единственото” напиване. След месец си позволявам друго – по повод на един рожден ден. След около месец – още едно… Неусетно съм забравила, че „алкохолизмът е нелечимо заболяване” и все по-често си позволявам да си пийна при среща с приятели.

При една такава среща започвам преди обяд с една – две бири. После се отбивам при още няколко стари познати, като за всеки случай си мъкна в чантата бутилчица коняк. Привечер, доста пияна ме отвеждат вкъщи. Но аз не искам да си седя у дома. Напирам отново да изляза и дори крещя (което по-късно разбирам от съседи).

Мъжът ми е отишъл набързо на пазар и в това време съм успяла да се измъкна. Но стигам само да входа, където се търкалям за изненада на съседите, които се прибират, и на играещите си деца.

В незнайно време се събуждам в къщи – някой ме е довлякъл. Опитвам се да стана, но усещам непоносими болки в ръката, които ми подсказват, че е счупена. Решавам да стана и да се облека и съм изпълнена с душепогубваща мирова скръб. Следват болници и четиридесет дни гипс…

Страдам от угризения на съвестта и при някои поводи успявам да не пия. При по-вълнуващи, обаче, не. Вълнуващо събитие се оказва гостуването ми при мои приятели – полуинтелигенти, които си попийват от сутрин до вечер.

Влюбвам се в тях и при всеки удобен случай сме заедно, често пъти дни наред. Пием от сутрин до вечер. С тази уютна компания се завихрям за шест месеца, макар че през цялото време се мъча да се изтръгна. Когато съм „суха” и ги гледам отстрани, усещам колко са неадекватни и колко са чужди на света и времето. С други думи – затъпяват. Понякога със своите изблици на агресивност ме плашат и лека-полека започвам да ги отбягвам, но пък се запивам с други хора…

И така почти година отново живея в болнавостта и лудостта на запоите. И в кратките дни на трезвост, когато ме натиска жестока и мрачна депресия.

При последния ми запой стана така че забравих да ходя на работа в продължение на пет дни. Вече съществуваше сериозна опасност да си загубя мястото. Няколко дни боледувах мъчително и реших да посетя сбирка. Точно тогава телефонът иззвъня и чух мъжки глас да ми казва: „Какво правиш, липсваш ни”. – Реших, че е някой от любимата ми квартална кръчма, нали три дни не се бях весвала там. „Получавам неприятни сигнали за теб. Трябва да се видим задължително…” – бях шокирана – усетих, че всъщност ми се обажда Ники, най-старшият от групата, който трезвееше от 17 години. „О, – отвърнах – тъкмо се канех да дойда в петък”.

Така отново започнах да посещавам сбирки. Редовно. Попивах идеите и темите по които разговаряхме и усетих, че сякаш до този момент нищо не съм знаела. Разбрах какво е смирение. Един побратим от АА напомни, че когато направиш „пробив” хубаво е да посетиш 90 сбирки на клуба. Той самият го бе направил, като по календарче си бе отбелязвал последователно сбирките.

Сега за мен отново работи Висшата сила. Всеки от нас в АА я разбира по своя начин. Аз специално я отъждествявам с групата. И ето вече от година редовно посещавам сбирките и живея с Висшата сила, която ми помага да съм трезвена. Разбрала съм най-важното: Не бива да забравям за сбирките. И макар че те се провеждат доста далече, и в студ и в пек отивам да се събирам с групата на драго сърце.

Колко евтино ми излизат посещенията на сбирките! Многокротно по-евтини са от едно напиване. А с колко скъпо, безценно нещо ме даряват: Свободата да не пия!