ВЧЕРА Е МИНАЛО

Принципно, винаги сме знаели, че никой не може да направи много в живота си, докато възстановяването му не стане постоянен навик, докато не е способен да приеме и да приема това, което открива, и докато не опита търпеливо и постоянно да поправя това, което е погрешно.

Днес, аз имам повече отколкото ми беше достатъчно, при това без да влача товара от миналото си. Нужно ми е да съм в хармония с днешните ми разбирания, за да имам възможност за утре.
Задавам си въпроса: дали не сбърках някъде и как мога да избегна повторението на личното ми поведение. Нараних ли някой, помогнах ли на някой, и защо?
Някои неща от днес са на косъм да прелеят утре, но повечето от тях не се нуждаят от ревизия, ако съм направила честен и ежедневен самоанализ.
---------------

Имам една колежка, която по всяко време ме дразнеше.
Веднъж не издържах и избухнах. Направих луд скандал в офиса преди около месец, а нали уж се владеех.

Когато спонсора ми ме посъветва да се извиня, аз си знаех че трябва да го направя, но пустото ми его ме спираше и гордостта ми се бореше в мен.

Много мъчително се чувствах - щото хем си мислех че се държах безобразно, хем пък си казвах - тая патица си го заслужи. Не смеех да я погледна, избягвах да говориме. Знаех, че трябва да се извиня, ама не ми идваше отвътре...... и така ми ставаше още по-гадно.

На другия ден - внезапно, без да го планирам, съвсем СПОНТАННО й се извиних... Срещнах я в коридора, усмихнах се и казах - Ей, съжалявам за вчера, реагирах без да мисля, изнервена бях, не трябваше да си го изкарвам на теб! ИЗВИНЯВАЙ!

Казах го от сърце, а не на сила - "за да отбия номера", и след като го направих, се почувствах свободна, огромен товар ми падна.

След този ден, колежката започна да се държи с мен много по-добре от преди, а пък аз вече не тая в себе си никакви чувства на гняв и обида

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите