Спокойствие преди всичко е хубава фраза,ама как да го постигна е въпроса.Понякога си мисля,че съм луд,а и всички ме мислят за луд.За най дребни причини направо откачам.Когато бях на спокойна работа беше лесно,но сега гнева ме обзема само като усетя нотка на критика в гласа на другите.Преди като пиех го преживявах като се затварях в себе си.Сега го изливам на другите.И най вече на близките.
Опитвам се да преодолея това усещане на недоволство ,но не мога.
Чак се чудя какво става с мен.Няма много голямо значение дали пия или не ако гнева ме изяжда по-силно и от пиенето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите