Има. Няма начин да няма. Ние сме си хора и можем да се гневим. Всеки наш гняв е справедлив. Това значи, че нещо е стигнало до душата ни, нещо ни е рзвълнувало, нещо ни е накарало да помислим кои сме ние и какви са нашите ценности, кой и с какво ги нарушава, а и защо. Затова мисля, че има справедлив гняв.
Не, не е нужно да се напомня, че "Алкохолно зависими" не е АА. Всеки, който е грамотен и малко от малко може да мисли, може да направи разликата.
Членовете на АА могат да участват или да не участват тук - и това е тяхно решение по причини, известни само на тях самите. Определено има нужда да участват, защото често имат балансирани и... приемливи?, тактични? виждания и мнения. Всичко крайно е неприемливо тук май. А това си е валидно и изобщо за всичко според моите виждания.
За третото отговорът е във второто - никой не е излишен, всеки опит е полезен. И аз следя преписката между Тази и charred - харесва ми, не се намесвам, те си помагат - какво повече? Някой да иска нещо отгоре? Важното е да не се самоубиват с пиене, нали? Как го постигат - няма значение. После, по някое време, ще почнат да мислят и за други неща, но за момента важното е да не пият.
И - да, всеки е отговорен за поведението си за това, което натворява междувременно - пиейки или непиейки, все едно. Колкото и да се напъваме да прехвърлим на Висшата сила своите постъпки, те все пак си остават наши. Това, което ни ръководи във всеки един момент, са нашите желания, мечти, стремежи, амбиции. Съгласувани или не с Висшата сила, те си остават наши и ние си носим отговорността за тях. И ако Го има - той някой ден ще ни съди за всяко наше решение. А пък ако Го няма - може и да сме на печалба :). Защото кой ще каже, че поне от някой момент нататък е постъпвал само правилно?
Аз искам да имам правото да се гневя, да плача, да се радвам, да тъгувам, да обичам. И държа на тези си права. Защото иначе дали ме има изобщо?