Духовно правило е, че всеки път, когато сме разстроени по независимо каква причина, нещо не е наред с нас самите. Ако някой ни нарани и нас ни заболи, грешката е и наша. Но няма ли изключения от това правило? Какво да кажем за “справедливия гняв”?

Нормална реакция е да защитаваме себе си и поведението си, когато някой ни нарани и сме разстроени. Но за наше добро е да се научим да не се връзваме на другите и да не се поддаваме на емоциите си, дори когато чуваме неприятни неща за себе си.
Приемаме, че грешката е наша, вместо да допускаме да ни завладее гнева.
Чуждите грешки са неубедително оправдание за собствените ни.

В такива случаи си казвам „Спокойствие преди всичко! Никой не може да ме ядоса, ако аз не му позволя. Няма да оставя този човек да ме изкара извън релси! Не мога да контролирам действията на другите, но мога да контролирам собствените си реакции, а за мен това е най-важното!”

При мен най-често се стига до гневни чувства, ако се изкажа прибързано и необмислено. За туй се опитвам да броя до 10 преди да реагирам първосигнално. Ако спра за миг и обмисля последиците от думите ми, обикновено променям онова, което се готвя да кажа и после не съжалявам.

Ако все пак не успея да овладея инстинктите си, то като се успокоят страстите, анализирам ситуацията и се задавам въпроса „Какво можех да направя за да променя нещата?” Така си извличам поука и ставам по-устойчива срещу гнева.

Човешките недостатъци са като плевелите. Те никнат, без да се грижиме за тях, и превземат цялата градина, ако не ги изкореним.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите