“ОТТУК НАТАТЪК ЩЕ МОГА ДА СЕ ОПРАВЯМ САМ”
Някои алкохолици, които успяват да не пият няколко месеца, стигат до извода, че вече могат сами да се занимават със своята зависимост. Престават да идват на сбирките на АА, решават че вече са се оправили и няма нужда да прилагат принципите на Програмата.
Когато чуят “ще се оправя сам”, приятелите, с които този някой заедно е трезвял, му предсказват скоростен пробив, тоест връщане към чашката. За съжаление, по принцип не грешат.
При поредния неуспех, лошо настроение или трудна задача (а такива ситуации се случват на всеки) стресът може да се окаже толкова силен, че човек да не успее да се пребори с него без подкрепата на другите. Ако нашият самостоятелен въздържател се срещаше с тях, вероятно някой би могъл да го предупреди и да му предложи помощ. Но нали той смята, че не се нуждае от нищо и от никой – и като се опитва да докаже това на себе си и на останалите хора – все по-дълбоко се забърква в отричането. Затова често чак след като се пропие започва да разбира, че все пак няма да се оправи сам.

“ЩЕ СЕ ВЪРНА КЪМ ТЕРАПИЯТА, КОГАТО НЕЩО НЕ Е КАКТО ТРЯБВА”
Един алкохолик, който има такова отношение към здравеенето си, трудно може да бъде разубеден, макар че основният аргумент е прост: “За еди кой си път няма да знаеш, че нещо не е както трябва”, защото такава е същността на тази болест – болестта на отричането. Всъщност алкохоликът винаги би трябвало да подозира, че може да е по-зле, отколкото му се струва, че може би по стария си обичай той притваря очи, за да не види опасност. Често се случва , че чак след “пробив” той се убеждава колко фалшива е била неговата сигурност, че ще успее навреме да се обърне за помощ.

Всичките тези фалшиви убеждения за лечението (а със сигурност има и други), могат да бъдат събрани в едно твърдение, че човек може да се излекува бързо, лесно и без да поема отговорност за протичането на лечението. А всъщност терапията на зависимостите може единствено да задвижи процеса на здравеенето, който не свършва с напускането на отделението, със завършването на някоя програма в диспансера или със зачитането на пословичните 90 сбирки на АА.

Този процес продължава, но във все по-голяма степен се превръща от борба с пристрастието - в изграждане на един добър и стойностен живот без алкохол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми® на 28.09.06 21:47.