“СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО ЩЕ ПИЯ НОРМАЛНО, КАТО ДРУГИТЕ”
Най-убедителни формулировки по тази тема съдържа Голямата книга на Анонимните алкохолици:
“Ние приличаме на хора, на които са им ампутирали крака и на които нови крака никога няма да пораснат. Не е възможна промяната на алкохолика в умерено пиещ човек. Факт е, че много труд и упорити усилия сме вложили в това да пием като другите хора, притежаващи възможността да контролират алкохола. Ако с пълното си убеждение планираме да престанем да пием, не може и дума да става за каквито и да било изключения, нито за каквато и да било подсъзнателна мисъл или надежда, че някога в бъдеще ще станем устойчиви срещу алкохола.”

“СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ”
“Не пия вече цял месец (три месеца, половин година, две години) и все не ми е добре” – с разочарования от подобен род се срещаме доста често. Различните трудности, които преди започване на трезвеенето са оставали на заден план, чак сега започват да досаждат. Съпружеските конфликти, недоразуменията с децата, неудовлетвореността от работата и материалната ситуация, неуспехите и кризите – всичките тези трудности трябва да се случват и в трезвения живот. И неведнъж на човек му се струва, че би било по-лесно пак да избяга в алкохола, отколкото да им се противопоставя.
Ако алкохоликът е вярвал, че след лечението всичко само по себе си ще се оправи, че страната на трезвеността е страна само на непрекъснато щастие, тогава при допир със сивото ежедневие той трябва да се върне към въпроса от времето, когато все още е пиел: “Има ли смисъл моето трезвеене? Струва ли си да влагам в него цялото това усилие?” И с това той пак застава върху наклонена плоскост, водеща към самоунищожаване. Отговорът е прост: “Да, има смисъл, ако искаш да живееш, само че трябва да погледнеш на живота по-реално.”
Такова реалистично отношение вместо парализиращо разочарование мобилизира към търсене на помощ и средства за премахване на проблемите. А благодарение на това много неща действително могат да се променят в положителна посока.