- Как протича живота ви, след като спряхте да пиете?
Нелеко, Еми :) Но и някак по-леко все пак, по някакъв особен начин. Вече не се безпокоя дали ще ме усетят, че съм пила. Нито сънувам къде мога да прибера амблажа, за да не го открие някой случайно...
- Претърпяхте ли коренна промяна?
Полагам усилия, опитвам се, опитвам се... Никой не ми обещавал, че е лесно. И аз не го казвам - защото това е вероятно най-трудната част. И малко ми липсва предишното ми "аз". Все още. Но пък по-често съм такава, каквато бях преди периода, в който пиех - като настроение. Даже все по-често ме гони оптимизъм :)
- Намерихте ли щастие и спокойствие?
Е, тук и неалкохолик би се затруднил да каже. Като всички останали и аз ги търся, мила. Понякога сякаш са на една ръка разстояние, а понякога - не толкова близо. Имала съм от тях и ме се ще да вярвам, че отново ще ми се случват - като резултат от търсенето или пък ще ме сполетят неочаквано, както се е случвало и преди. Преди пиенето ми, защото през времето, в което пиех, не мога да се сетя нещо хубаво да ми се е случило :)
А може пък някой да може да каже: "Да, аз съм и спокоен, и щастлив! И от мен зависи да бъда винаги така." ? За себе си мисля, че засега не се стремя все още да изрека това изречение. Моят път се различава от твоя, от на Крис, от на Nekoi, както и всеки друг. Колкото си приличаме, толкова се и различаваме, затова не се тревожа за темпото си.
Успех на всички, които за тръгнали по пътя към себе си - и далеч встрани от алкохола :)!