За разлика от лекаря непиещият алкохолик умее отлично да разпознава лъжите, рационализирането и другите защитни механизми на пиещия алкохолик; та нали самият той е прилагал абсолютно същото, а в добавка вече е забелязал собствените си заблуди. Следователно може с лекота и без всякакво съмнение да докаже на пациента, че той е алкохолик.

Но никой анонимен алкохолик не прави това. Не пита какво пиещият чувства, защото знае добре какви са усещанията му. Не изслушва прекалено дълго рационализациите и теорийките на пиещия. Не му показва несъответствията, липсата на логика, грешките или фалша. Знае, че всяко подозрение за алкохолизъм моментално буди у алкохолика защитната реакция и затваря пътя към него. Следователно анонимният алкохолик не казва на пациента: „Ти си алкохолик“. Говори му изключително за себе си, за това, че той самият е алкохолик. Говори му за това как е пиел и как е изтрезнял. По какъв начин е заблуждавал самия себе си и как е стигнал до извода, че е алкохолик. Как го е плашела перспективата лудост, затвор или смърт, може би чрез самоубийство. А същевременно не си е представял живота без алкохол.

И като не е имал избор, пиещият алкохолик започнал да подражава на тези от АА и да прави това, което му препоръчвали. Разказва, но много накратко какво е правил и продължава да прави, за да не пие. А после за нищо не убеждава, не агитира.
Точно напротив: ясно казва, че не знае доколко може да бъде полезен на слушателя му неговият опит. Защото анонимният алкохолик не знае дали слушателят му също е алкохолик. Това може да реши единствено той самият. Но ако той е сметнал, че АА може да му бъде от помощ, винаги ще бъде добре дошъл. Ако след идването в АА, той стигне до извода, че това не е за него, никой няма да го задържа насила.

Този, на когото му е писнало, повече няма да се бори. Ще погледне още веднъж анонимния – как изглежда и как се усмихва. Ще почувства неговата невъзмутимост и спокойствие на духа. И тогава у него ще се събуди надеждата.

Ще си помисли: щом като той може, и другите могат да успеят. И ще попита: как?

Анонимният ще го заведе на сбирка на АА. Ще го посъветва да ходи всекидневно на сбирки: 90 сбирки в продължение на първите деветдесет дни. Ще му каже да си разтвори мозъка и да не се опитва да разбере всичко. В началото може да разбере немного, защото цялото му мислене още е „пияно“. Така че нека се придържа към съветите на хората от АА дори ако тези съвети му се струват странни. „Доведи тялото, а главата ще дойде по-късно“ – това е любимият съвет на Анонимните алкохолици към новопристигналите.

Ако издържи, ще се убеди как постепенно го напуща влечението към алкохола; как престава да го жадува и същевременно да се страхува от тази жажда, престава изобщо да мисли за алкохол. Ще се почувства по-добре физически, а после и психически. Ще излъчва ентусиазъм.

И изведнъж, горе-долу след три месеца трезвеност, ще изживее тежка криза. Ще почувства, че без алкохола му е по-зле отколкото тогава, когато е пил. Може би отново ще започне да пие. Ако не се запие, или след запиването си се върне в АА, ще се убеди, че това, което с години му се е струвало невъзможно, тоест напрежението, е дреболия в сравнение с това, което го чака по-нататък.
Ще се убеди, че проблемът на алкохолика изобщо не е в алкохола.

Алкохолът е само симптом!!!

Именно тогава, когато вече непиещият алкохолик болезнено си дава сметка, че неговият проблем никога не е бил алкохолът. Защото проблемът на алкохолика е неумението да се справя дълго време със самия себе си, със собствените си емоции и мисли на трезво, без алкохол. Това може да бъде разбрано лесно, като си зададем въпроса поради какво, а не защо алкохоликът пие.

Редактирано от Eми® на 26.08.06 01:05.