911, вероятно си прав: аз наистина се страхувам да стана съучастник в страданието на детето. Това е част от усещането, че мое задължение и моя отговорност е да осигуря на детето една хармонична, чиста и спокойна реалност....страхувам се, че непростимо рано ще пренеса притесненията и тревогите си върху психиката на детето и неизбежно ще нараня неговият свят.....Съзнавам, че всяка проява на милост и великодушие от моя страна ще бъде пагубна за всички нас....Дали това е нещо, с което трябва да направя комромис...все още не съм наясно..