Няколко пъти прочетох мненията ви. Това, че чувствата ми към този човек са поставени на изпитание е факт, но смея да твърдя, че това е нещо, което и аз и той може да преодолеем при подходящи обстоятелства. Съжалявам, че темата залита повече в посока на засегнатите ми чувства, а не на реалните опасения, сред които се е породило и опасението, че не го обичам....Това, което наистина живо ме вълнува и искам някой да се осмели да ми подскаже е: има ли реален повод за безпокойство в начинът, по който моят приятел се отнася към алкохола или всичко е последица на някакъв мой параноичен страх и изострен инстинкт за самосъхранение и съхранение на детето...Това мъничко същество, заради което ще трябва да си задавам много въпроси и да търся отговори....Истината е, че никога до този момент не съм опитвала да поговоря с него по тази тема, защото уважавам неговите нагласи дори към нещата, които на пръв поглед са твърде неприемливи....а също и защото осъзнавам деликатността на възникналия проблем....Както вече казах, всичко това за мен е прекалено непознато и признавам, че не мога да различа границата, зад която незначителните моменти на слабост се превръщат в проблеми, изискващи странична помощ....