Мила, ти сама си определила някои важни неща - като самосъжалението например и първо. Всички ние искаме всичко и по-малко не ни върши работа. Ако не го получим това, всичкото, все друг ни е виновен, а ние - както винаги :) - сме дали всичко от себе си, а никой не ни разбира... Това самосъжаление много ни пречи - на алкохолиците повече, отколкото на другите хора. Писането на дневник - също: важното в живота си няма как да го забравиш, даже и да искаш :), повярвай!
Добре, според е мен вярно, че има някакво наследвено предразположение, но то не е задължително и неизбежно - знаеш, доминантни и рецесивни гени и прочее. Вярвам, че всеки сам избира съдбата си - така, както сам определя основните черти на характера си. Ти си още в една (за мен) крехка възраст и имаш големи шансове да определиш за себе си една съдба, по-различна от безнадеждната на закоравелия алкохолик.
Добре е, че писа тук - има хора, които могат да ти дадат ценни знания. На теб остава само да ги адаптираш и приложиш за себе си :)
За другото - всеки има свой праг на чувствителност и толеранс към количеството алкохол. Твоят може би е по-висок, но това да не те притеснява :) След като пожелаеш, можеш да приемеш, че твоята толерантност към алкохола е нулева и няма да има значение колко можеш да изпиеш, нали ;)
Наистина бъди благодарна за всичко хубаво, дето ти се е случило - и за всичко лошо, дето те е подминало :) това е една спасителна мисъл ;)
За мен е много показателно - в добрия смисъл, че не очакваш някой друг да реши проблема ти с алкохола. Фактът, че си го осъзнала, плюс факта, че пишеш тук, плюс фактора на възрастта ти, плюс видимото желание да решиш този проблем - всичко това ме кара да вярвам, че ще успееш :)
С най-добри пожелания за успех!