Към мен са отправяни искрени И отчаяни призиви:

"Докторе, не мога да продължавам така! Имам всичко, за което си струва да се живее! Трябва да спра, но немога! Трябва да ми помогнете!"

Изправен пред този проблем, ако лекарят е откровен пред себе си, той понякога трябва да признае собствената си безпомощност. Въпреки че влага всичко, на което е способен, това често не е достатъчно. Чyвства, че за да се постигне основната психическа промяна, понякога е необходимо нещо повече от човешките сили. Въпреки че общия брой на възстановените след психитрично лечение е значителен, ние лекарите трябва да признаем, че сме постигнали много малко за решаване на цялостния проблем. Много хора не се поддават на обичайния психологически поход.

Не съм съгласен с тези, които приемат, че алкохолизмът е изцяло въпрос на умствен контрол. Имал съм много пациенти, които например, в продължение на месеци бяха работили върху даден проблем или сделка, а на определена дата нещата трябваше да бъдат уредени благоприятно. Ден или два преди определената дата те пийваха по малко. И непреодолимото желание за алкохол изведнъж изместваше всичките им интереси до такава степен, че не се явяваха на важните срещи. “Тези хора не пиеха, за да избягат, те пиеха, за да преодолеят едно желание, което бе извън умствения им контрол”.

Непреодолимото желание за пиене води до редица положения, поради които хората са готови да принесат върховната жертва, но не и да продължат да се борят.

Класифицирането на алкохолиците е много трyдно, а неговите детайли не са обект на тази книга. Има разбира се, психопати, които са емоционално неустойчиви. Ние всички познаваме този тип хора. Те постоянно "зарязват завинаги". Страдат от прекалени yгризения на съвестта и правят много планове, но никога не взимат решение.

Има хора от типа на този, който не желае да си признае, че неможе да пие. Той планира различни начини на пиене. Сменя вида алкохол или обкръжението си. Има хора от типа на този, който винаги вярва, че след известен период от време, в който не е пил нищо, може отново да пие без каквато и да е опасност.

Съществyва и маниакално-депресивен тип, когото вероятно приятелите му най-трyдно могат да разберат и за който може да се напише цяла глава.

Освен това има и хора, които са напълно нормални във всяко едно отношение, с изключение на въздействието на алкохола върху тях. Те често са способни, умни, дружелюбни хора.

Всички те, както и много други, имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи непреодолимото и неконтролирyемо желание да продължат.

Това явление, както вече посочихме, вероятно е проява на алергия, която отличава тези хора и ги обособява в отделна категория. Нито една от известните ни форми на лечение не е успявала да го изкорени окончателно. Единственото средство, което трябва да им предложим, е пълното въздържание.

Това твърдение ни хвърля веднага в горещи спорове. Много е написано както за, така и против него, но общото становище между лекарите е, че повечето хронични алкохолици са обречени.

Редактирано от Eми_ на 22.06.06 22:44.