|
Тема |
Re: Една стрела се чупи лесно! ;) [re: gogo] |
|
Автор |
Eми_ (Умислена...) |
|
Публикувано | 17.06.06 10:40 |
|
|
Сигурно е на психо-основа... Само като си помисля, че трябва да съм с някой, който пие и почвам да нервнича. Търся начини да откажа да се видя с хора, които пият.... А същите тези хора, до преди да спра да пия, ми бяха приятели... Не само за гаджето-алкохолик става на въпрос. Всичките ми приятели и колеги пият в компания. Но те пият нормално - чашка, две. Докато аз полсе си "довършвах" тайно. За това се отцепих от всички, затворих се в нас или в работата с компютъра (той ме държи за сега). Но тази изолация не може да продължава вечно. Това не е Живота, който искам. Вярно - не пия, чувствам се добре, защото успявам..., но нямам гаранции за в бъдеще. До кога ще се пазя?
Все едно ходя по ръба на пропаст - внимавам при всяка стъпка... опипвaм почвата преди да продължа. Едно подхлъзване - и отново ще се върна там, където бях. За един миг ще сляза на дъното. И после вече знам какво ме чака..., ще ми отнеме месеци, години а може би живота, за да се измъквам отново...
Както стана в началото, когато търсих спасение
и после реших да се боря
Благодарна съм на всички, които ми подадоха ръка в онзи труден момент и ме подкрепяха.
Това ми помагаше през цялото време да продължавaм да съм силна, но не искам пак да го преживявам отново!
Грешка е, когато човек не прави нищо защото се плаши да не направи грешка!Редактирано от Eми_ на 17.06.06 11:15.
|
| |
|
|
|