Привет отново!
Минаха 2 седмици от началото на моята трезвеност! Не броя “залитането с няколко чашки ” на 6.05. Чувствам се все по-добре и все по-уверена в себе си. Улавям се, че спрях да си повтарям “Днес няма да пия”, то се подразбира от самосебе си :- )
Интересно как денят ми стана по-пълноценен, имам време за толкова много неща, които отлагах с месеци и години… Радвам се на всеки миг от новия ми живот и тази положителна енергия, извираща от мен, се отразява на хората, с които общувам :- ) Това ме радва.
Настъпи някаква трансформация в мен – от чувство за страх, преминах в чувство на обич… към всичко и всички.

Имах 2 изпитания през уикенда.
Първо – с приятеля ми. Все трябваше да му кажа нещо, а не да си изключвам телефоните. Обадих му се. Беше пиян, както обикновено. Простичко му обясних, че вече не пия и не искам да пия. За това е по-добре да не се виждаме известно време, не знам колко, но когато съм убедена напълно, че няма да се изкуша точно с него, ще му се обадя. Отговорът беше – добре, щом така предпочиташ. Мина гладко.
Вчера бях на рожден ден с роднини. Въобще не се изкуших нито за секунда! Като ме питах какво ще пиеш, без да се замисля казах кола :- ) После никой не ме подканяше да пия… Но все пак тези хора пият умерено, не са алкохолици.
Важното е, че се чувствах идеално, смях се, забавлявах се и то съвсем трезвена!!!
Преди да заспя си помислих “Господи, благодаря ти за спасението… вече ама по никакъв повод и никакви обстоятелства аз не трябва да пия”