Вече съм си в къщи… сама. Имах доста работа да свърша, поради обясними причини, че цял ден се размотавах, писах, четох, мислих, и не можех да се концентрирам да работя. А работата ми изисква прецизност и точност в сложни и отговорни изчисления! Нямам право на грешка, затова предпочитам докато работя да не се разсейвам.
Не можах да си довърша последния постинг, а много неща още напираха да споделя…
Както и да е, ще се опитам да продължа...
Мисълта ми беше насочена към детето. То е на 10 г. – умно, весело и ужасно палаво момиченце, не се свърта на едно място, има толкова много енергия, че се чудя как да я изразходва. Когато съм пийнала и аз ставам така и слизам на нейното ниво. Играеме си по детски, смееме се, радваме се на света, мечтаеме си заедно, забавляваме се и сме щастливи. Знам, че това е илюзорно, това не е реалния живот, но за мен това е един вид бягство от действителността след тежкия развод… и по този начин започнах да бягам от стреса, от проблемите (които не са кой знае какви) за да ги игнорирам и така туширам нещата, демек не му мисля много, карам ден за ден, никакви ядове, всичко отминавам с лека ръка и го забравям… Отсявам само положителните емоции, другото не ме интересува въобще. До тук добре! Но това не може да продължава вечно, нали? Идва един момент на размисъл….. и тогава всичко се срива. Осъзнавам, че съм се самоизолирала от многото ми приятели, с които поддържах връзки преди развода, защото по-приятно ми беше да се прибера в собственото си жилище и да си правя каквото си искам, ако реша гости да поканя, нямам грижи, почвам да въртя и все някой ще се намери да ми уйдиса на акъла, но все по-често започвам да предпочитам да се усамотя и да се напия на спокойствие. Явно вече прекалих… Позволявам си да мъкна с мен детето по купони посред нощ, хващаме таксита напред назад… а тя се радва, даже ме подкукуросва да върша щуротии и когато съм над 200 гр. си казвам какво пък защо не и я взимам с мен… Слава богу нищо лошо не ни се е случило, но като изтрезнея се ужасявам, защото по някое време изключвам и не помня как сме се прибрали, как сме си легнали, как съм оправила целия апартамент, изпрала съм прането, простряла съм дрехите и даже съм измила плочките в банята и всичко в нас свети!!! На трезво да ме накара някой въобще няма шанс да се получи така.
Уморих се вече, нямам сили …
Концентрирах се в края на последния ти постинг:
“По някое време, ако продължаваш така, то ще разбере, а и ти няма да можеш да контролираш нито пиенето, нито времето за пиене... Много е гадно да си в тази ситуация, повярвай ми. Аз минах през нея донякъде. “
Ми то и аз съм вече в тази ситуация. Като дойде приятеля ми и тя почва да ни гледа подозрително… Дали ще пиеме, какво ще правиме. А той се държи дружелюбно с нея, разказва й вицове, смешки, гледаме DVD – детски филмчета и така докато тя заспи. Но после, на другия ден ме пита – защо мамо има толкова водки ?! То чаши, чинии, бутилки, дрехи се търкалят по пода, а бе не е за приказка…….
И после като отиде при майка ми и вземе, че изръси нещо там. И пак аз виновна и пак скандал и се почва въртележката отново.
Това е положението. Олекна ми.
От утре си я взимам при мен за почивните дни.
На 2.05. ще му мисля.
Лека нощ!

Да си кажа само, че току що приключих с 200-те грама, пишейки тук и веднага отивам да си лягам!