Разбирам те и ти влизам в положението. То това твоето си е жива мъка.
Ама "страх ме да ида на лекар", "не съм готова за живи сбирки на АА", "лекарствата ще ми размътят главата" и т.н. според мен това са някакви твои пируети, за да избегнеш момента, в който ще погледнеш цялата истина в очите. Засега си видяла част от нея, не малка, но не и цялата.
Лекарствата щели да ти размътят главата, ами тя и сега ти е крайно размътена като не помниш с кого си говорила по телефона и къде са ти парите от портмонето. Закъде повече да се размъти.
И аз съм много против лекарствата и съм патил от тях, но в някои моменти са необходими и са по-малкото зло. Много важно е ДА СЕ ВЗИМАТ ПО СХЕМА И ДА НЕ СЕ УВЕЛИЧАВА САМОВОЛНО ДОЗАТА.
Някак хем си признаваш проблем, хем ти се ще да минеш по допирателната. За съжаление това е невъзможно и само постинги във форума няма да ти помогнат. Не искам да те плаша, щото ти и без това си наплашена. Но дългият болничен отпуск например не е толкова страшен, колкото ти изглежда.
Мнозина не го разбират и аз дълго време не го разбирах, но сега като видя някой в АА да си загуби дори и работата и да се вайка за това, аз знам, че това е за негово добро в крайна сметка. Мен алкохолът толкова ме беше ударил, че накрая бях готов сам да напусна работа, само и само да се спася. Ама докато дойда до тоз акъл трябваше да мине много време и много алкохолни беди да ме удрят по главата.
Ти как мислиш, можеш ли сама да управляваш живота си или той вече се управлява от алкохола?