Страх ме е да отида на лекар-специалист. Предполагам, че лекарствата ще ми размътят мозъка и ще се наложи да си взема болничен лист за по-дълго време, а не искам. За сега съм се закрепила на 200 гр. водка и то само вечер. Знам, че това не е решение, но се страхувам, че рязкото спиране ще ме побърка.
При мен обикновено се получава така. Първо идва веселата фаза. Тогава ставам забавна, общителна, много изобретателна. Най-добрите ми идеи, било то в личен или професионален план идват тогава. Реализации също не липсват. Обикновено почвам да пия сама (най-честия случай) или в компания или с приятеля ми. Ако спра да пия в този момент (след 200 гр. водка), всичко е ОК! Преди можех, но сега вече губя мярката. Продължавам да пия … След още 500 гр. влизам във втората фаза. Ставам отвеяна, отпусната, не ми се мисли за нищо… Спирам да помня, но продължавам да пия. Започва третата фаза – спя непробудно 12-24 часа (поне аз си мисля че е непробудно). Събуждам се със страх и ужас! Хващам се за GSM-а, проверявам разговори, СМС-и, сметката... Случвало се е да навъртя 100 лв. без да помня с кой съм говорила. После проверявам в портмонето с колко пари съм останала. И там откривам липси. На края намирам празните бутилки и картината започва да ми се изяснява… Настъпва четвъртата фаза – срам, угризения, паника, безсилие… Почват абстинентните прояви – треперенето, потенето, реването, сърцебиенето... Започва кошмарът! Лягам и се опитвам да спя, но не мога. Лежа в някакво полубудно състояние и се опитвам да разсъждавам, но в главата ми няма никой... Решавам, че това е краят, че ще спра проклетия алкохол… Градя планове за нов живот – без алкохол, красив и спокоен. Размечтавам се и това ме успокоява… Амбицирам се да не пия. Мотивацията е на лице. Казвам си или аз ще го победя тоя тъп алкохол или той мен! И продължавам с нови сили да се боря!


Какво прави детето ми ?

Обикновено, преди да вляза във втората фаза, детето отива да спи при майка ми. Тя живее наблизо и не се налага аз да я придружавам.
Казвам, че ще излизаме с приятеля ми някъде до късно през нощта и готово! На другия ден, когато се прибере дъщеря ми, излиза да си играе с децата пред блока или ако е лошо времето им ходи на гости или отново отива при баба си.
Старая се да вземам превантивни мерки, така че детето да не ме вижда в такива състояния. Друг е въпроса, че то расте, че и то си има своите потребности и аз съм тази, която трябва да е в състояние да бъде опора. За сега успявам. Нахранена е, облечена е, учи се добре, плащам й уроците по английски, тренировките и т.н.
Казва ми "Мамо, ти си най-добрата майка на света" и в детските й очи виждам обичта й...