От самото начало на възстановяването си открих, че самоанализа е от полза, само когато съм напълно честен със себе и смело погледна алкохолизмът си в очите, без да се подавам на стари заблуди и илюзий - "този път е различен и съм сигурен че успешно ще мога да изпия чаша или две, без да предизвикам алкохолна реакция."
Искам да ви осигуря че посланието е на един истински алкохолик. Надявам се, да приемете трезвият алкохолик, който намери изход и успя да преодолее алкохолната зависимост с помоща на АА. Нямам намерение да убеждавам или подвеждам, дори не бих желал да останете с мнение че съм някой специалист по алкохолизмът, или да мина за някой пишман светец!
Единствената ми цел е, да разкажа за себе си и моя алкохолизъм - намирам от голяма полза практикуването на принципите на АА, специално общуването с други братя по-съдба алкохолици, който от липса на информация ежедневно страдат от болеста алкохолизъм.

Сигурен съм, че ежедневният алкохолен тормоз е диктувам от болезен ум, който безнадежно боксува в калта на алкохолизмът. В предишните горни постинги, анализирах поведението на алкохолик, който без съмнение бе изгубил здравият си разум. Безнадежено болен и застанал пред портите на смърта, знаех че шансът за възстановяване даден от АА бе единственият за мен. Винаги имам избор; можех да игнорирам всяко предложение и подзив на АА, и да продължавам по-старата пътека, която безпорно ме водеше по-сянката на смърта, или да приема възможноста за съществуване на Висша Сила, която би помогнала и показала зелените поляни с нацъфтяли кокичета и минзухари.

СТЪПКА ВТОРА

"Повярвахме, че сила по-Висша от нас може да ни възвърне здравият разум."

Предполагам да знаете "заблудата" в която ние алкохолиците вярваме, "че познатият ни алкохолен живот е единственият нормален живот за нас". Затуй неможах да разбера постоянните хорски забележки, който всъщност ме дразнеха и някак си провокираха, дори използвах за оправдание и заедно с приятелят ми алкохол се изулирам от всички познати и подобни нахалници, за да пия спокойно - така без да разбера станах вълк единак.
Всъщност вяра означава "възможност", а от мен се изка да повярваме във възможност. Вярата в моя случай бе покрита от бурени, който бяха намерили добра почва на егоцентризмът ми, фалшива гордост, и постоянни лъжи. Приемайки възможноста да съм алкохолик, аз позволих на приятелите от АА да ме запознаят с болеста алкохолизъм, и, чрез личният си опит и пример те ми вдъхнаха надежда.
Не претендирам дори не съм казал да е лесно, специялно на закоренения алкохолик, който кът гризли (сърдита мечка) напада и гони всеки застрашаващ тереторията. Подобно на мечка бях си намерил дупка (пещера) от която нямах намерения скоро да излизам. В нея можех свободно да се съмосъжалявам дори чувствах, че съм защитен от реалноста - сигурно използвах принципа на щраус, който навира главата си в пясак за да избегне пустинната горещината. Изобщо не отричам действителноста на моя алкохолен живот, и без съмнение мога да кажа че постоянно съм заплашен от реалноста.
Единствената ми надежда бе да намеря в себе си, колкото и малко сила бе останало, да поднови волята ми за живот с надежда, че здравият ми раум ще бъде възвърнат.

Желаех го от все сърце, и по-вярвах във възможноста да бъда възстановен. Но в разлика с Първата Съпка, която може да се практикува до усъвършенстване, Втората стъпка не обещава, но ни дава надежда, което означава че всичко зависи от нашето отношение и желание за промяна. Затуй е важно от самото начало да се освободим от предрасъдъците си и, да внимаваме в проявата на пренебрежие към познанието и честноста при самоанализа.

По въпроса за Висша сила, кът начало бе ми предложено да зная че не съм аз! :))) Много пъти е задаван въпроса за Висша сила, и почти винаги имаме различен отговор, но тука се крие красотата на АА, защото никой не се напъва да ти обеснява или продава своя бог, но всъщност предлагат сам да си избереш подходящ за себе си бог или Висша сила. Аз на например, намерих сила в клуба на АА, и някак си по-чудо в първите 90 дена успях да се преборя с първата чаша, затуй повярвях и приех дружеството на АА за нужната ми Висша сила. После сбирката на АА, през една прекрасна вечер, забелязах един от новите членове на АА да има проблем с колата си. Най-вече ми направи впечатление, че сам буташе колата пробвайки да зарали мотора - човекът забравил да изключи светлините и батерията му бе изтущена. Когато се приближих моментално го познах; беше от новите членове на АА дори си спомних, че с него по-рано разговарях и правихме интересна дискусия по-въпроса на Висша сила. С приятелска усмирка на лице го попитах "дали има нужда от помощ", изобщо не се очудих от отговора, "аз съм ОК"! Типично е за алкохолик да отхвърли всеки подвиз за помощ, незнам защо ни е толкоз трудно да приемем или попитаме някого за помощ? Мисля, че страдаме от пре-виша доза страх с фалшива гордост за гарнитура на страни. Затуй, днеска съм напълно сигурен, че "страхът е нищо-повече" но "липса на вяра".
Помолих новия ми приятел да влезе в колата, която почнах да будам с лекота, докъто той шофираше и успя без проблем запали мотора. Внимателно анализирах случая, след което с простички думи успях да обесня на приятеля; " ти, когато сам буташе колата "бе безсилен" и неможа сам да запалиш колата, но когато сме двама "ние-заедно сме по-голяма или Висша сила" и успяхме там, където сам не успя.
Засмя се, след което ми каза да е разбрал и узнал смисълта на Висша сила и, че сам не ще може да се бори и справи с алкохолизмът си - показа желание, дори сищата вечер ме помоли да бъда негов спонсор. Знам със сигурност, че приятелът ми е трезв, и доста активен член на АА - през последните десетина години той използва нашият случай с колата, за да обясни с простички думи на новите толкоз емоционално объркани членове на АА.