В предишният ми постинг с помоща на книгата на АА - "Мнението на лекаря" и самоанализирайки личният си опит направих извод и, се постарах да изясня как разбирам Първата Стъпка.


"Признахме, че сме безпомощни пред
алкохола - че животът ни е станал
неуправляем."


Действително ужасно трудно е дори от пръв поглед изглежда, че е почти невъзможно на изтинския алкохолик да признае безпомощността си пред алкохола, че е изгубил и постояно губи в борбата си, да усъвършенства контрол, или възстанови чудния ефект даден от алкохола.
Но признаването на личната ни безпомощност в крайна сметка се оказва онази здрава основа, върху която може да се изгради един щастлив и целеустремен живот.

Лично на мен, Др. Силкуърт, ми помогна да разбера и сам да си отговоря на въпроси свързани с физическата страна на болеста - алкохолизъм, за който няма друго логично обяснение. Аз приемам факта да съм много болен човек (алкохолик).
Разбрах и приемам действието на алкохола да е проява на алергия - разясни ми се разликата и ся знам, защо непреодолимото желание за пиене е явление, което се явява само при моя тип пиячи, но никога при средностатистическития умерени пиячи.
Приемам, че никога не-ще мога да употребявам алкохол, в каквато форма и да е, без опасността да бъде възбудена химическа реация (алкохолен глад).!!!

Приемане на безпомощното си полужение, и съсредоточено усърдие за отстраняване на алкохола е добро начало, но не е отговор на проблема за лично възстановяване от алкохолизъм.
Както посочих в предишния постинг, алкохолизмът е кама с две остриета:
1. физическо явление на алергия, което е възбудено от малко количество - без значение в каква форма алкохол. Алергията се манифистира кът непреодолимо желание за пиене - възражда алкохолен глад.
Ако сме алергични, и изпитваме необяснима реация - дори има случая при ожилване от пчела да е смъртоностно застрашено; сигурен съм, че няма да си позволим в подобие на други, да махнем с ръка и прогоним пчелата, но ще бягаме от нея, кът дявол от тамян.
2. Възможно ли е алкохоликът да е изгубил, толкоз важен за всеки един, природно даден човешкия инстикт? Защо противочи на природата, и вместо разкаяно да се замисли после някой безумен запой; той (алкохоликът) сутрин рано с угризения на съвеста и ужас на безнадежност, отчаяно търси ботилката скрита през ноща.
Нормално ли е в подобни случай да търсим обликчение и комфорт в ботилката, когато - първоначално алкохолът бе нашият проблем и причина на всичи главоболия? Нормално ли е за човек болен от алкохол, да бъде болен за алкохол?

Самоанализът ми помогна да направия извод за умственото задръстване на алкохоликът. Сигурен съм че знаете за алкохоликът че той в повечето случая е висо интелигентен и, с безограничени способности; той показва неограничена и стабилна воля в почти всяко друго решение, но когато става въпрос за алкохол, алкохоликът губи воля и останал без сила се срухва кът зграда без основа.
Говорейки от опит и практика - съдейки личното си поведение приемам факта, че сътворените ми проблеми извират от умствена нестабилност - проблемът на алкохоликът не е единствен, или само физически, но той е умствен!

Вярвам да е заблуда щот съм чул за предложението, че единствено и най-важно от което се нуждае алкохоликът е да стой далече от ботилката. Ако той (алкохоликът) не промени старото си поведение, рано или късно той ще влезе в запой, в повечето случая, ако алкохоликът отхвърли предложението на психичеко лечение за съжаление, той ще затъне толкоз дълбоко че после дори АА не би му помогнал.
Алкохоликът който пиеше, ако не се промени - той пак ще пие!