Въпреки липса на кураж и уверие, не изпитах кой-знае какво съкрушаващо затруднение - дори на драго сърце приех АА. Но негодуването и болките ми, бяха зародени от фалшива гордост, която допринесе на тормоза в борбата с алкохолното ми пристрастие през първите 90 дена 24-ва програма.

Абе, ся кът се замисля изглежда не съм бил напълно изкукуригал, е-е-е мъничко акъл остало, щот почнах да използвам магарешкият си инат и шубето, кът иструмент на мотивизация, за да ходя редовно на сбирките на АА, вярвайки, че те са единствената надежда и подпора - специялно в началото на тъй необходима за мен промияна (възстановление).

Не съм сигурен дали от невежие, или щот игнорирах старите членове, който много любезно се опитваха да ми обеснят програмата на АА (12 Стъпки), но почнах да чувствам липсата на психическо лечение, също така ме обвзя нужда за духовно промиване на душата.

Преодулявайки страхът от хора и тяхното мнение - помня, как решително стъпих на една от сбирките на АА с намерение " да бъда честен", не-само със себе си, но и с нововите ми приятели. Застанах прав пред групата хора, на който с готовност и чувство на вина - със сълзи на лице почнах да говоря и разказам, за моето лицемерно поведение като член на АА през изминалите 3 месеца.
Забелязах блясък в очите им - може би и те заедно с мен да са проронили сълза или две, но блясъкът на лицата им бе от щастие - те знаеха нещо, което сега знам и аз. Сигурен съм, че в онзи ден, аз се предадох напълно в рацете на АА, и жадуващата ми душа прие Висша Сила, която ме освободи от до-тогаз постоянен алкохолен глад и пречупи пристрастието ми към него.
Спомних за дните в затвора, през който вярвах че единственото ми спасение от алкохола бе в пангиза, винаги под стража и ключ. Ама благодарение на АА не е било писано да бъде, също така забелязах че изпълнен с нова надежда, заблудата почна да ме отпуска и губи сила - бях освободен!!!

Приятелите на АА ми обясниха за дарбата, която ме изпълваше с грандиозно чувство, че ми е дадена сила и възможност да направя нещо за себе си, и да не се заблуждавам че съм излекуван или спасен, а, че туй е самото начало на моето възстановяване! Съветваха ме да намеря подходящ за мен спонсор, който има опит, знание и постояно практикува 12-те Стъпки. Да стана постоянен и активен в присъствието си на група, която бих желал да бъде моя, и да поддържам редовен контакт с членовете на АА.

Много ми е по-лесно, когато слушам и изпълнявам добрите приятелски съвети, от как да се лутам вярвайки че мога да се справя сам.
Бих ви дал един, дано немате нищо против мойте съвети, специялно, ако сте от моя тип алкохолици;
"НЕДЕЙ СИ ПОЗВОЛЯВА ДОРИ ДА МИСЛИШ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИШ САМ", може да успееш, но никога няма да успееш сам!!!

Когато намеря време искам да ви разкажа, как с помоща моя спонсор работихме 12-те Стъпки?