В затвора ми предложиха да пробвам DETOX_център, кадето специалисти на "наркомана и алкохолизъм медици" работят в болницата, и помагат на страдащите пациенти да разберат за болеста си.
От институций ми бе писнало, затуй с голям скептисизъм приех да бъда пациент, но сам се съблазних с мисълта за красивите медицински сестри - окуражен се реших да пробвам туй-тъй непознато за мен лечение!

Мда, човек в моето полужение незнае кво да очаква, освен да се крепи на надежда, че ще му бъде показано и научи да контролира алкохола?
Иначе, здравословно бях ОК, и поради краткия запой (2-3 дена), престоя в "Ditox_centar" премина умерено без нормално болезнена абстинация.
Много ме зарадваха двама посетителя, който се идентифицираха кът трезви алкохолици. Казаха ми, че преди подини и те са били пациенти в клиниката, след което ми разказаха как с помоща на АА успяли да пречупят смъртоносната хватка на алкохолната зависимос. След което зайнтересувано ме попитаха: "Tonight in the hospital is an AA meeting, would you like to go with us?"
Днеска, радвайки се че приех поканата, само кът си помисля тръпки ми преминават; "Как щях да завърша, и/или, ква ли бе съдбата ми, ако, "кът по-старомо с фалшивата си гордост винаги необмислено отхвърлях приятелски подзви?"
Много пъти (като "трезв член на АА") съм бил в подобни случая, когато предложението ми за сирка на АА е неприето дори отхвърлено, след което страдащият пациент грубо ми показва вратата. За съжаление, в повечето случая "болния алкохолик" не смята да имат проблем с алкохола - тоест не са алкохолици - никой неможе да успорва самодиагнозирането им.

На първата ми сбирка на АА мисля да имаше около 15-20 члена, за мое съжаление всички бяха сухи! Ами аз очаквах да видя "група мухльовци с ботилка в ръка" да спорят и анализират някоя формула, която ушким ще помогне да контролират пиячката?
Направи ми впечатление, че те (членовете на АА) бяха чисто облечени, и между тях имаше млади хора - мъже и жени, дори красиви момичета!!!
Всички бяха любезни и, някак си регулирано и с много приятен тон, вдълбочено разказваха лични историй, преживяно кът активни алкохолици. Емоционални вълни ме обляха - тайно знаех че се влюбих в тях - имах чувството да съм открил нещо, което съм търсел цял живот. Братя и сестри по-съдба - упоени заедно, и свободни от дискриминация живеят в хармония на демокрация.
Един от новите приятели ми обясни, че "единственото условие да стана член на АА, е желанието ми да спра да пия!" Че, никой няма право, "съдейки криминалното ми миналото, да отрече и отхвърли моето членуване на АА.
НАДЕЖДА, е думичката, която искам да използвам за да обесня впечатлението на първата ми сбирка на АА. Да, за пръв път в живота си, се изпълних с НАДЕЖДА!!!
По-късно в болницата забелязах, когато останах на саме, че бях трогнат и въздухновен от свидетелството на членовете на АА, също изпълнен с надежда, аз се смъкнах на колене и почнах със сълзи на лице да се моля на Висша Сила за която току-що бях чул, че вършела чудеса! Помолих се да ми даде спокойствие, което бях видял новонамерените приятели да претижават, и, ако може да ми помогне с пристрастието ми към алкохола!

От първата ми сбирка на АА, до ден днешън не ми се е наложило дори да близна алкохол, за което се благодаря на Висша Сила и приятелите на АА!