Този път, обратно в зарвора, не ми се размина лесно. В кръвта откриха да имам 3.1 алкохол - според медиците, аз съм бил клиникли мъртав.
Никой неможеше да повярва на изпитото от мен количество алкохол. Вярвайки, че туй бе обсурд (ненормално) не се хваля, но сам неможех да повярвам че е възможно да стина до таз степен само за три месеца. Специялно после период от време, кога не бях пил - преди да бях пуснат условно за добро поведение, после една година почивка (сух в затвора).

През тия три месеца, (някакси по-чудо без полицията да разбере, че съм съден и условно на свобода), бях рапортуван от приятелката ми, и съден няколко пъти с общо събрано излиза до "три години условна присъда"!
Ако полицията знаеше за мен и събрали 2+2, тогаз автоматично отвах за три години, а не да довърша останалите 3 месеца от старата присъда?
Ся ми е лесно да видя, в таз цяла история, ръката на Бог, който мистериозно живота ми увърта.
Абстинацията ми бе толкоз опасна, че им се наложи от пангиза да ме затворят в лудница за някоя неделя - туй бе дъното ми, може би различно от други, но някак си неизбежимо за изтинският алкохолик.
След като главата ми се по-избистри - засрамен, а наи-вече уплашен, безнадежно се замислих и, почнах да анализирам случилото се през тез три месеца, и изобщо за живота пропилян от един алкохолик.

В затвора за пръв път чух от двама наркомана, за възстановяване на пристрастващи от зависимоста си. Ушким не им обръщах внимание, щот се правех на различен - всъщност никога не съм употребявал дрога, но те ми посадиха семена и, аз добих интерес и желание да узная за какво точно ставаше въпрос. Предложиха ми лечение, което не бях пробвал преди!

Довършвайки пълната присъда, загадачно, ме пуснаха от затвора. Вярвайки, че ще ми се добавят три години, "допълнително на старата присъда", бях много изненадан да видя името си на спика с тез, който бяха свободни да си ходят в "Петък 23 Октомври 1992 година"!!!

Вярвайки че нямаме бъдеще скептично погледнах към гаджето, което ме чакаше пред затвора, но все-пак "помислих си" имам нужда от нея.
Купихме ботилка вино, кът и казах "че неискам да прекалявам"и, ако почна да губя контрол да ми каже - "една чаша преди вечеря" - не повече! Някак си се справих и издържах през този ден на две чашки!
Вторият ден се мотахме из магазините, уж не мислех за пиячка, а без да разбера застанах пред ветрина с алкохолни напидки и почнах засрамено да се оправдавам, че съм щял да купя две ботилки от магазина, щот били евтини.
На 25 Октомври, третият ден се пробудих с големо главоболие - пак сме се карали с жената, и не бях сигорен дали е викала полицайте или е правила репорт кът преди. Уплашен, но ми се пиеше дори знаех, че чашка - после две, след което нямаше да остане нито следа от туй пусто главоболие.
Пиян, но чувствайки опастност в напраженито, и съобразявайки се за полицията (3години затвор), събрах си парцалите и хванах първият автобус за Canberra ACT, щот бе единствената област (стейт) каде не съм бил задържан, и незнаещ на полицията!
Тука, на 26 Октомври 1992г. в болницата на Канбера се запознах с приятелите на АА, който ме предружиха до моята първа сбирка на АА, за което ще им бъда завинаги благодарен!