Имах съмнение за ужаса, възраждащ се от алкохолът и постоянните запой, дали изобщо ще му дойде края. Тормозът бе постоянен - не съм сигурен защо, обаче организмът ми изгуби алкохолния ефект, който преди бе задоволен с една - две чашки, но ся напълно зависим и пристрастен към алкохола, нямах сила или нужната воля за да успея самоволно го пречупя.
Почнах да се интересувам за лечебните институций с колеблива надежда. Исках да науча и разбера каде грешях, но най-вече исках да знам за алкохола и възможноста да го контролирам, който ушким употребявах за лекарство. Но поради неумението ми и, а може да съм от тез, който по натура не са в състояние да бъдат честени, постоянно фалирах както със всичко друго останало през живота си.
"Сигурно съм проклет", и с тази мисъл напълно се предадох в ръцете на моят господар "алкохола", от който немаше отърване.
Нямах повече сила за да се боря и бях сигурен, че по време на абстинация или делириум тремес от страх сърцето ми нямаше да издържи и ще се пръсне - преживях тез съмнения и, поне тъй се чувствах аз. Страхът ми бе възбуден, от постоянните илюсинаций, който ме преследваха дори допринесаха за лудото състояние в което изпаднах, а сутришната агония с физическият и душевен тормоз бяха толкоз ужастни, че нямам думи с който бих се описал.
Може би затуй, въпреки неуспешно, но аз посегнах с решение да взема живота си, защото бях изгубил надежда и неможех да търпя повече таз болка.

Спомням си, как едно утро бях толкоз болен и безсилен, че не ми се наложи да пълзя до тоалетната, но за съжаление не издържах и, по-средата на стаята почнах да повръщам и, да се давя в собственият си бълвоч. Като за пръв път някак си от разстояние се видях, как почти мъртав в бълвата лежах, че на безсилието си от жал заплаках. В същият момен през съзнанието ми хубави спомени прелетяха, видях се да получавам награда като шампион по борба, морски спасител на българските курортни плажове и т.н.
Плачейки почнах да се самосъжалявам и, чувствайки смърта да ми шепне си помислих; "ето умирам и сигурно ще умра, но е много тъжно че никой няма да знае за случая, дори на родителите ми в далечна България няма кой да им съобщи за алкохолната смърт на синът им!"
Мога да кажа, че туй бяха едни от последните ми пиянски дни, след което постепенно с помоща от приятели на АА успях да разбия робската верига и, да причупя пристрастието към алкохолната си зависимост.


Ако в едната ръка стискаш миналото, а с другата искаш да хванеш бъдещето, липсва ти третата ръка, за да се заемеш с настоящето.

Много е трудно на алкохоликът сам да се бори с таз все мощна, коварна и безщадна болест (алкохолизъм), затуй ни е необходимо да знаем, че заедно ще успеем там кадето сами не успяхме !!!!

Време е да постна за възстановяването ми от алкохолизмът!