Мисля че имах нужда от гуро, за да ми предскаже за ненадейноста и мизерията в която постоянно изпадах. Всъщност, слабохарактерност показвах не само кът работник, но някак си необмислено сеех горчивина между приятели и приятелки.
Сигурен съм, за вината си в постоянното сексуално незадоволство, което е поради неопитноста ми да подържам нормална комуникация, и моят стремеж да контролирам всяка ситуация.
Ами, че коя жена със здравият си разум би се подлъгала и харесала някой ревнив, игоцентриран маняк кът мен? Мда - успях, имах една или две пртньорки, който неумислено без да разбера превърнах в заложнички. Поведението ми бе предсказуемо - направо сух барут. Ся мога да се питам, щот не съм сигурен за тогаз, как бих поддържал семейство, когато постояно мислех само за себе си, и от къде ще се снъбдя със следващата ботилка.
Неусетно ставах за подигравка, също приятелите почнаха да ме отбягват. Понякога засрамен, но в повечето случая остана без приятели, тогаз си събера парцалите и тръгна за някъде другаде, някои град където не ме познават. Ей така до кът се осъзная обиколих два пъти Австралия - всеки стейт, и градче след градче - от някъде изгонен, в други криминално задържан.