Мисля че бях от нещастните алкохолици, не от мързел, но неможех да се задържа на едно работно място. Непрекъснато губях угодни възможности, и поради постоянното пиянство неможех да покажа пълноценната си способност. Накрая, незнам как успявах, но, напълно се отдадох на пиянският живот. Почнах да скитам из Европа, често затворен и заплашван с дипортация, но пиян човек неможе лесно да се осъзнае, камо ли да се уплаши.
Но да съкратя историята, и вместо за Европа искам да продължа за живота ми в Австралия, кадето съм вече 25 години.
В началото бях толкоз сигурен и знаех, че в таз нова държава мога преудолея само, ако не посягам към ботилката. Намерих си работа за която още кът хлапе си мечтаях. Станах рибар, и с тез хубави рибарски корабчета ежедневно търсихме риба из океана. Грандиозно душевно вълнение, направо нямах думи, и от щастие неможех да си обясня даденият ми прекрасен шанс за нов живот в прекрасна Австралия.
Известно време не бях пил алкохол, мислих си че нямах нужда от него. Но ето, че дойде и този ден-ден на изпитание, когато приятели рибари решихме да се отбием в близкият бар на пристанището, където бяхме спрели за продукти.
Ушким само една - не повече от две ...., но мисля че губя време и само мътно си спомням ...., помня че се бих с някой ... полицай .... заплахи, помня че исках да се пребера. Бе тъмно, а океанският вятар за в момента малко ме изтрезви, но всъщност допринесе за злополуката, която щеше да се случи. Вятара бе избутала корабчето метър или два от кея, кадето бяхме закотвени. Още пиян, и губейки приценка, когато скочих се одарих в главата, и цамбур във водата.
Може би да е смешно, и съм се смял сам на себе си за моята простотия, специялно на сбирките на АА, когато разказвам таз история, но, аз си имах много добра представа колко близо бях до смърта. Дори, седмица по-късно, един наш приятел, също пиян рибарин, падна по-същия начин от кея и се удави. Мисля че и той бе 20 годишен!!!

Сега да задоволя любопитството ви, и да довърша историята. Мда, след случая на престанището - бара и кея - хората ме гледаха съмнително, изгубих им доверието. Не отмина много време, когато пак пиян се скарах със сина на капитана, след което изгубих работата си, дори възможността да работя на друг кораб.

Ето как без да зная, моят алкохолизъм ме е преследвал, дори дошъл с мен в Австралия !!!!!!

Бъдете сухи!