Днес докато четох една "Арка" намерих един текст относно 12 стъпки и религията.Повечето от нас/аз не правя изключение/не могат да схванат разликата м/у духовно израстване и религиозност и смятат,че едното покрива другото.

Това ми е интересно,защото аз самия се смятам за вярващ отдавна,но алкохолизма ми се разви с пълна сила след като повярвах,а не преди това.Това,че познавам Библията не по зле от някой свещеник не ми попречи да се пропия.Защо стана така?Чудно ми е?

Говорил съм с много християни още преди да се свържа с Анонимни алкохолици,но никой не можа да ми каже как да се справя с алкохолизма си.Трябва да отбележа,че аз усещах,че имам проблем и се мъчех с помоща на църквата да го реша,но това не стана.
Напротив чувството,че върша грях ме изпълваше с чуство за вина и ме караше още повече да затъвам.

Не можете да си представите какво облекчение изпитах когато прочетох,че алкохолизма е болест и че всъщност аз със нищо не съм можел да контролирам пиенето си.Това твърдение направо ме преобърна.
А всъщност ето текста:

"Духовните” Стъпки имат за цел противодействие. Те нямат религиозен характер. Много от новодошлите в АА бъркат духовност и религиозност, смятат, че Господ Бог ще се грижи за трезвеността им. Такъв подход по принцип води до неуспех. Защото пътят към духовно развитие изисква толкова ходене на църква, колкото и постоянната работа върху себе си и своя характер.

В АА се говори за Бог “кой както го разбира”. За много хора пътят към Бога минава през някаква “висша сила”, чието съществуване трябва да приемем в началото на пътя. Втората Стъпка казва: “Повярвахме, че сила по-висша от самите нас може да ни възвърне здравото мислене” (на английски: sanity; в “официалния” български превод на Стъпките се използва по-малко подходящо определение “равновесие” – бележка на редактора).

Както знаем, алкохоликът през цялото време на активната си зависимост си е изграждал интелектуална система от лицемерие и отричане, която е поддържала зависимостта му. Здравеенето изисква проглеждане. Но е трудно човек да види действителността, оставайки в рамките на старите мисловни навици. Трябва да погледне себе си отвън. Трябва да узнае, че някой ни вижда по-добре от самите нас и че трябва да се има доверие на този някой. Такава висша сила е за много начинаещи групата АА, участниците на която вече знаят, по какъв начин да не пият и да живеят без алкохол. "

Не искам да вкарвам никого в религиозни спорове/добре осъзнавам отговорността си пред този принцип на АА/ просто бих искал добре да се фиксира разликата между духовност и религиозност.Зашо всъщност религиозните хора гледат на алкохолизма с презрение и неразбиране?