Не полудяваш, ще ти се (доколкото полудяването е неконтролируемо). Но пък си уцелила мястото на проблема.
Пафкаш - мислиш как ще се откупиш с непафкане - пафкаш гузна - нема кеф. Не пафкаш - мислиш, че си жертва - нема кеф. И 'сичкото гарнирано с това, че пафкането ти се определя от некакви си външни фактори и 'начи тоя акт (собственото ти пафкане) е съвършено извън твоя контрол. Вижда се, че силен стимул за твоето неконтролируемо пафкане е съвършено некнтролируемото мнение на група хора, което мнение се закръгля около това, че си 'расла в манастир', щом не вдишваш охотно и наравно с тях смес от никотин и известно количество канцерогенни смоли. Ха!
В сериозна каламбура си се вкарала.

Успех.


п.п. И в двата случая, пафкаш - не пафкаш се чувстваш зле, 'начи цигарите нямат особено отношениене към душевният ти мир, докато трае това ти състояние най-тривиално е да не пафкаш, стига разбира се риска да си помислят някакви хора, че може да си 'расла в манастир' да ти се вижда по-приемлив от този, който носят цигарите за здравето ти.