Добре, бе Емчо, нека разгледаме този твой пияч на детска кръв по-подробно. Макар, че от къде го извади тоя пример да ти се чуди човек, ама хайде явно си изобретателен. Та пие си човекът сутрин по чашка детска кръв, може би да си стимулира мозъчните клетки, може би за да остане по-дълго млад или просто харесва вкуса й. Погледнеш ли го от таз страна този е изверг гаден, кръвопиец мръсен, макар че може и да не убива дечицата, ами да си набавя кръвта от кръвната банка на някоя детска болница например. Както и да е - навикът му е гнусен. Обаче представи си, че тоя твоя човек е учен, ексцентричен гений някакъв, но вземе че измисли лекарство против рак, спин или някаква нелечима болест и по този начин помогне на цялото човечество!? От друга страна вземаме Хитлер - той не е пиел, не е пушил, бил е вегетарианец, обичал е близките си, бил е особено мил към кучетат си - изобщо живеел си е здравословен живот човечеца, обаче спомни си от историята какво е допринесъл за същото това човечество. Кой от двамата е по-стойностният човек, а батка!?
Ама да оставим историята и вампиризма на страна и да се върнем на пушачите. Както споменах съм алергична към никотина и не мога да понасям цигарен дим. Заради това на мен пушачите са ми крайно неприятни Дори кагато не пушат пак усещам тежката неприятна миризма, която лъха от тях , а да не споменавам за лошия дъх... Близки приятели пушачи нямам, макар че познавам много хора, които пушат и съм в добри отношения с тях, никога не бих живяла обаче с пушач, дори и да е най-прекрасни човек на света във всяко отношение. Обаче това не означава, че мисля пушачите за второ качество хора или за такива с по-ниска стойност от непушачите. Напротив - пушачи са ми подавали ръка в трудни моменти, заради което ги уважавам тия хора, въпреки че не уважавам никотиновата им страст. Моята омраза е насочена към тютюна, а не към хората, които го пушат, а тях ги съжалявам, защото са жертви на това прокълнато разстение, макар че повечето не го осъзнават. Може да не ми вярваш, но наистина ми пука за пушачите, защото имах леля-пушачка, която почина от рак на белия дроб на 38 години.
Относно самооценката - не не ми липсва, но според мен всяка самооценка не е обективна - като всички други аз има своите добри и лоши страни, както и своите пропуски и грешки. Едни ме обичат, други не могат да ме понасят - обаче прави ли ме това по-добра или по-лоша!?
Обвиняваш ни, че не ти вникваме в писанията, обаче честно казано аз разбирам едва половин процент от това, което пишеш. Използваш някакъв особено диалектно-селяшки стил и вероятно си мислиш, че звучиш много оригинално и ефектно, ама на мен объркания ти и неорганизиран словоред ми звучи откровено казано дефектно. А и това, че почти навсякъде ни заливаш мен и другите с обидни епитети, също говори не много добре за теб. Лично аз се опитвам да комуникирам културно с теб, без да си позволявам да те окичвам с подобни етикети. Хора, с които не общувам директно и не познавам не си позволявам да обиждам, по начина по който ти го правиш. Но може би при теб това е въпрос на болно его или криворазбрана самооценка - трудно ми е да гадая. Обаче по нападателният ти тон и по крайния негативизъм, който лъха от посланията ти, съдя че не си се отказал от пушенето съвсем - да, вероятно не пушиш, както твърдиш, но адски ти се ще да си палнеш. Обикновено хората, отказали напълно лош навик, мислят доста по позитивно. Не говоря наизуст - повярвай. Ако греша, моля да ме извиниш.
И все пак вместо да ме обижадаш и да се умиляваш от глупостта ми отговори ми на въпроса, който ти зададох. Интересно ми е да вникна в психологията на пушача и да чуя мнение от човек, който твърди че е отказал цигарите.
Би ли си купил продукт, на който има предупреждение, че е опасен за здравето ти?
А, между другото сега ми идва на акъла и друг въпрос:
Ти по-стойностен човек ли се чувстваш, като си отказал цигарите?
|