Не, точно обратното - толерирам ги изключително. Тяхното присъстрие ми помага непрекъснато да осъзнавам правилността на решението ми да не пуша. Има и известен сантимент към позата им на безпомощност, която до скоро беше и мое оръжие в опитите да убеждавам себе си и света в това, колко е невъзможен живота без фасове. При мен влечението към пафкането е самогенерирано стремление към автономен акт, или казано с други думи сам по ми се припушва. Обаче наблюденията върху рафинирания гърч на някой, който трябва да запали цигара, за да запази баланс и адекватност ме изпълват с благодарност към себе си, тогава даже търся огледало_, за да се поздравя в най-изискан стил.

За протокола: пафках по 50-60 цигари на денонощие, сигур съм бил и аз страстен пушач. От какво се засегна, ако не е тайна, няма да лъжа, че съм алтруист от класа - чисто любопитство.