Абе как ще напускаш, ти луд ли си?!
Много кофти, че шефа ти е мекица.
И на практика какво се оказва - че тя е шефът?!
Говори с него все пак - нали нищо не губиш? Може пък да не те прати да се оправяте, а да си мръдне ръката, особено ако правилно проумее, че в неговата фирма решенията, включително за вътрешния ред, трябва да излизат от него.
Да избягаш не е най-доброто решение. Много пораженческо ми звучи някак си...
Пушачите са нахални в онзи смисъл, че не схващат изобщо колко пречат на непушачите около себе си. Даже и през ум не им минава, вервай ми, нали и аз съм била на същия акъл. Просто съм си казвала винаги: Тия пък сега какво драматизират толкова, с нищо кой знае какво не им преча.
Е, разбира се, има и друго - въпросът опира до отговорността да се съобразиш с другия до теб. Ако тя е оперирана от това чувство, ...
В крайна сметка проблема ти е решим единствено от теб, ти какво се надяваш да чуеш тук? Не може никой да ти каже какво точно да направиш, за да има ефект, защото само ти си в онази обстановка.
Как точно си разговарял с колежката си, по какъв начин да поднесеш проблема си на шефа и с какви думи, така че да има ефект от разговора ви,, дали изобщо има начин да се преместиш в друга стая, това са все неща, които ти си знаеш най-добре.
Конфронтацията, ако трябва да говорим сериозно, не е най-добрия начин да се излиза от ситуации. Още повече, че в твоя случай ти си новият и това няма да говори добре за теб.
Божке, колко съм психоаналитично-консултантски сериозна в днешния ден!...

Сериозно, още в този миг захвърляй бумагите и тичкай при шефа да му обясниш всичко и да търсите решение, аз ти желая късмет.