Няма да те успокоя с това,което ще напиша,но дано да ти вдъхна поне малко кураж.........
Аз не пуша от нова година т.е. почти 4м.вече. Чувствах се по абсолютно същия начин като тебе през февруари. Не знаех какво става с мен. И аз пушех по две кутии,че и повече в продължение на близо 10г и ги спрях с табекс,но го пих само4-5дни и го оставих защото повече не ми беше нужен. В началото се чувствах супер,но след месец и половина два имах чувството,че съм попаднала в АДА!!!!!!!! Не съм някоя лигла но това беше по-силно от мен. Такава депресия ме налегна,че не знаех къде съм. Постоянно плачех без повод и бях като отнесена. Направо не ми се живееше. Взех си отпуска,ходих на почивка,после ходих на невролог който ми изписа ксенакс/тъпак/-въобще приказка от всякъде! После полека-лека нещата взеха да си идват на мястото и като че ли вече се поуспокояват. Още не мога да кажа,че всичко ми е наред,но съм значително по-добре. Интересното е,че никога не съм се изкушавала даже да си дръпна отцигара,а сега даже вече и не мисля за тях.
Тъй,че споко! Всичко ще мине! Трудно е но за това пък после ще се чувстваш значително-по добре. Вече качвам стълбите до седмия етаж даже без да се задъхам,а преди редовно псувах гадния асансьор!
Не си струва да се отказваш! Приятелката ми пак пропуши точно поради тази причина и сега се чувства още по-гадно!