Медицински и научни анализи

Хомеопатията не се подкрепя от модерните научни изследвания. Крайните разреждания използвани при приготвянето на хомеопатичните препарати обикновено не съдържат нищо от активния компонент (няма атоми, молекули или йони) [38][39]. Идеята, че някакъв биологичен ефект може да бъде предизвикан от хомеопатичните препарати е в несъответствие с наблюдаваните експерименти на доза-ефект [40]. Предложеното решение на този проблем от хомеопатията, че водата запазва своята „памет“ или „вибрациите“ на разреденото вещество, са в противоречие със законите на физиката и химията [38]. Критиците считат, че всички положителни резултати получени след взимане на хомеопатични лекарства са единствено продукт на плацебо ефект [41][42], където подобрението в състоянието на пациента се базира единствено на вярата, че лечението работи [43]. Въпреки това се появяват и научни трудове, чиято научна непредубеденост е поставена под съмнение от научната общност, даващи стойност на хомеопатичното лечение. [44] [45].
Изследвания върху ефективността на хомеопатията

В края на 80-те години на 20. век, екип от учени под ръководство на Жак Бенвенист от Френския национален център за медицински изследвания обявават, че са потвърдили експериментално наличието на въздействие на хомеопатични разтвори върху биологични системи. Финансирането на научното звено на Бенвенист идвало от хомеопатичната компания Боарон, което веднага поставило съмнение за експерименталната непредубеденост на учените. [46]. Научното звено, което Бенвенист е работил, е закрито след скандалните му публикации[47], а откритията му са осмяни от научната общност - той става първия носител на две игнобелови награди. Бенвенист е уволнен от френския Национален център за медицински изследвания за „опозоряване на родината“[47].
Етични проблеми

Хомеопатичните продукти съдържат само вода и/или алкохол, поради което като цяло се смятат за безопасни. В много редки случаи съдържат други вещества. В един такъв случай, хомеопатична компания предлага капки за нос с необичайно високо съдържание на цинков глюконат (разреден в съотношение 1:100 или "2X"), за които употребилите ги твърдят, че са предизвикали пълна загуба на обоняние.[48]. Имало е 340 такива случая, на които съдът е постановил да бъдат платени 12 милиона долара.[49] Друг важен етичен проблем е отказът от подходящо лечение за болести, които могат да бъдат излекувани с медицински средства. Познати са много случаи в които хомеопати съветват пациентите си да не се имунизират.[50][51][52] Някои хомеопати съветват пациентите си вместо ваксини да приемат хомеопатични продукти, направени от патологично изменени човешки тъкани (човешки екскременти, повърня и заразени тъкани). Самият Ханеман се е противил на такива продукти, но съвременните хомеопати ги използват, макар и да няма доказателство, че имат каквто и да е благотворен ефект.[53][54] [55] Има и случаи на хомеопати, които съветват да не се приемат лекарствени средства срещу малария.[56][57][58] Това поставя пътуващите до тропичните области на сериозен риск, тъй като няма никакви доказателства, че хомеопатичните лекарства имат някакъв ефект срещу носителите на маларията[56][57][58] В друг случай от 2004, хомеопат съветва пациент да спре да взема традиционни лекарства срещу сърдечни проблеми, 4 месеца след което пациентът умира от инфаркт, причинен от спирането на лечението[59][60]

През 1978, Антъни Кемпбъл, тогава консултант на Лондонската кралска хомеопатична болница, критикува твърдения на Георгос Витулкас, че при лечението на сифилис с антибиотици могат да бъдат причинени вторични и третични сифилиси, които да засегнат и централната нервна система. Кемпбъл отхвърля това твърдение като безотговорно[61], целящо да убеди неинформирания лаик да спре лечението си, въпреки че лечение с пеницилин е ефикасно в 90% от случаите.[

M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•