Имам приятелка, която страда от дългогодишна мигрена.От както започнах да се интересувам от хомеопатия и разбрах че може да и се помогне се опитвам да я убедя да започне хомеопатично лечение.Беше се навила до момента, в който и казах че не трябва да пие кафе....Изпадна в ужас какво е това лечение дето не позволява да се пие кафе.Това било най-голямото удоволствие в живота и, не можело да се лиши от него. Сега продължава да си страда от мигрена, пие си разните му там прахчета, които сменя постоянно, тъй като им се изчерпва действието. Не я виждам след няколко години.Решила сега да пробва хом. лечение при боаронска хомеопатка, защото тя и казала че може да пие кафе, само да е на няколко часа от приема на лекарството.
Та извода ми е-ако един човек не е готов на всичко, за да се оттърве от мъките си, значи не са чак такива мъки.
Аз за себе си знам какво ме накара да се обърна към хомеопатията-бях стигнала ръба на отчаянието-детето ми не се подобряваше от нищо, което ни изписваха традиционните лекари.Сега си мисля че е трябвало да стигна до там, за да мога да открия най-доброто лечение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите