|
Тема |
Re: За БМХО и Боарон [re: 4esun] |
|
Автор |
И. () |
|
Публикувано | 17.02.06 14:07 |
|
|
По тоя въпрос и аз се замислям. И знаеш ли какво ми идва на акъла...
Най-добре се изразяват нещата в острите състояния, защото тогава не се налага да компенсираш, или по-скоро инстинктът за самосъхранение надделява. Но и друго - ако огледаш внимателно човека, ще забележиш, че той си подбира да попада в ситуации, където най-малко да компенсира. Щото пък компенсацията изисква усилия от него, а също и съзнателна борба със себе си.
Чакай, че пак се отплеснах. Та ако достатъчно дълго наблюдаваш някого и записваш острите му състояния, няма начин да го объркаш. Едно на ръка, че много често човекът и в остро състояние си е същата конституция, а другото е да познаваш връзките между лекарствата много добре. Те си преливат едно в друго.
А Ганди колкото е прав, толкова и греши, според мен де.... Щото човекът си е един и същи, но попадайки в ралични ситуации, проявява различни черти от характера си и най-важното - с различна интензивност като отговор.
А ние няма как да живеем в среда, която е неизменна.
|
| |
|
|
|