да, разбира се, че трудно осъзнаваш, че компенсираш. Но моят хомеопат ме разкри много лесно:) т.е. ако той е проницателен, не би тр да е така трудно, както пишеш. И да е прикрит пациентът, хомеопатът ако си знае работата...

Колкото до това, което пише хамелеона за хомеопата-платина, май се сещам кой е . Но аз пък досега не съм изписвала лекарство, дори далеч подобно на моето, само че всички като че ли отначало ги мисля в по-тежките миазми (сигурно щото аз съм тежък) , направо не ми се вярва някой да е просто псора.. или пък остър (за конституция говоря). А не, сетих се, имах един много готин сулфур, с остро нукс вомика, направо класика .

Но пък Ганди (не Махатма, както беше писал гъгъл) , казва че нямало нужда от остри лекарства, ами през целия си живот имаш ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО усещане, покрито от ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО лекарство.. Това ми звучи чудесно, ама като имаш остра криза, искам да кажа остро заболяване? Не я ли овладяваш с остро, пък после даваш конституционално, за да се прекратят пристъпите? Хм, още не съм дорасла, много ясно, но ако някоя майка ми се обади паникьосана за детенце, ще му мисля първо остро..

Отплеснах се, но това последното е спорът ни сега с моя хомеопат, та ще се радвам някой друг хомеопат да пише