Много хора изпитват затруднение да определят към кого да се обърнат за помощ: към психолог, психотерапевт, психоаналитик или психиатър.
Затова реших, че малко информация по въпроса кой какъв е и с какво се занимава, би била от полза.

Психологът подпомага отделната личност в процеса на самостоятелното и взаимодействие със средата в ситуации на избор и преодоляване на пречки и затруднения. Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни психологически проблеми, например дистрес, неувереност в себе си, неприятни чувства и емоции, конфликтни ситуации в работата и дома, комплекси и др. Работи се с широк спектър от техники за промяна на мислите, чувства, вредни навици.

Обект на професионалната дейност на психолога е човекът, а процесът на психологическото подпомагане се осъществява поетапно, като психологът сам определя и изпълнява подходящите за всеки конкретен момент професионални дейности.

Работата на психолозите се регламентира от етични стандарти и от:

НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА „ПСИХОЛОГИЯ“

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г.

Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността „психология“.

Чл. 2. (1) Право да упражняват професията „психолог“ в лечебни заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“.

(2) Лицата по ал. 1 осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването съвместно с медицинските специалисти.

Чл. 3. Психолозите трябва да притежават знания и умения в областта на медицинското познание и практика, свързани с поведението, емоциите, когницията, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека в здраве и болест.

Чл. 4. Дейността на психолозите в лечебните заведения е свързана с подпомагане на психологичното и физическото благополучие на пациентите, промоцията на здраве, превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията.

Чл. 5. (1) В практическата си дейност психолозите прилагат психологични методи за оценка, лечение, превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичен дистрес, инвалидността или нарушените способности, дезадаптацията и рисковото поведение.

(2) Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания и психологични проблеми.

Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват:

1. психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай;

2. изготвяне на план за психологични изследвания;

3. наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение;

4. психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници;

5. създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа;

6. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка;

7. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността;

8. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси;

9. изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове;

10. изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план;

11. оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката;

12. изготвяне на трудово-експертни заключения;

13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи;

14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации;

15. кризисна интервенция и консултиране;

16. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване;

17. провеждане на психотерапия – индивидуална, фамилна или групова;

18. работа с обучаващи се в областта на клиничната психология;

19. обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията;

20. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум;

21. извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 – 5 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“.

(3) Дейностите по ал. 1, т. 6 – 16 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“ и специалност „клинична психология“.

(4) Дейностите по ал. 1, т. 17 – 21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“, специалност „клинична психология“ и преминали съответното допълнително обучение.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба „формулировка на случай“ е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение.

Заключителни разпоредби

§ 2. Лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „психология“, работещи в националната система на здравеопазването, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето.

Психотерапевтът най-често е специалист с образование по психология, но може да е и психиатър.

Има всякакви видове психотерапия: индивидуална, групова, подкрепяща, психодинамична, поведенческа и още много други.

Индивидуалната психотерапия например е специално създаваща се според особеностите на всеки клиент терапия, която може да включва в себе си едно или няколко направления на психотерапията, такива като когнитивно-поведенческа терапия, работа с емоциите, създаване на личен план на живот, арт-терапия, психоанализа и др.

Групова психотерапия е терапия, която се провежда в групи. Груповата психотерапия може да се състои по няколко направления. В групата може да се провежда работа по телесноориентирана терапия, по работа с имиджа и социалното поведение, обсъждат се и някои лични въпроси.
Също така могат да се провеждат и групови занятия по семейна терапия.

В подкрепящата психотерапия като терапевтичен фактор важно значение има установяването и поддържането на терапевтична връзка на подкрепа, като в този случай терапевтът е на разположение на пациента в моменти на криза. Този вид терапия може да включва и интервенции за осигуряване на подкрепа от страна на обкръжението на пациента, както и подкрепа за самите близки. Прилагането на този вид терапия изисква силна връзка на доверие между терапевт и пациент.

Психодинамичната психотерапия се основава на някои схващания на Фройд за психодинамиката на депресията. Една от целите на психодинамичната психотерапия се базира на идеята, че интрапсихичните процеси, които стоят в основата на депресията са устойчиви, но могат да бъдат моделирани, ако достигнат съзнанието под контрола на Его-то.

Поведенческата терапия при пациенти с депресивно разстройство се опира на теорията на поведението и теорията за социалното заучаване. Използваните техники включват планиране на дейностите, терапия за повишаване на самоконтрола, обучение в социални умения, решаване на проблеми.

За психоаналитично обучение се признава само това от институти или асоциации, членове на Международната Психоаналитична Асоциация, създадена от Фройд. За създаване на Асоциация в една държава, трябва да има поне 20 психоаналитици. В България все още няма толкова.

Основател на психоанализата е Фройд и психоаналитиците работят с неговата теория, за която се обучават след като вече са станали психолози-магистри. Обучението им е продължително и преди да придобият право да прилагат психоанализа, те самите трябва да са минали през психоанализа и супервайзорство.

Личната психоанализа, през която преминава психоаналитикът, може да трае от 3 до 7 години.

Българите – психоаналитици са 5 общо: 1 от тях е в САЩ, 1 е в Аржентина, 1 е във Франция и 2 са в България, като единият от двамата, намиращи се в България не практикува.

В България в момента има много самозванци, които незаслужено се кичат с титлата „психоаналитик“.

Психиатърът се занимава с най-различни проблеми на психиката, но за разлика от психологическата помощ, психиатричната намеса е наложителна, когато са налице болестни прояви и симптоми на психично заболяване.

Психиатрите се занимават с тежки диагнози като шизофрения, олигофрения и епилепсия, а също и с други психични разстройства.

За разлика от психологическата помощ, психиатричната включва и медикаментозно лечение с основните групи лекарствени препарати: невролептици, транквиланти, седативни препарати и др.

Като правило психиатрите прекарват значително по-малко време с пациентите си и главният метод на лечение е фармакотерапията.

Не е необичайно страдащите от определени психологически проблеми да ползват услугите и на психиатри, и на психолози.