|
Тема |
Re: "the end of heroin" [re: blitz] |
|
Автор | Eti.. (Нерегистриран) | |
Публикувано | 01.04.11 08:41 |
|
|
За себе си трябва да съм безкрайно необективна, за да отричам спасението, помощта или както всеки би си го нарекъл, които получих от меда. С всичко това съм съгласна, въпреки че съм много далеч от твоите житейски емоции и преживявания. Аз не бях деградирала, безработна, асоциална. Работех като луда, естествено се бях оплела в резонните мрежи от лъжи, търчах "на лекар", закъснявайки за работа, роднините ми доста са се чудели на отслабването ми, но нищо кой знае какво.
Мен веществото мед ме спаси от другото вещество! И аз не бях с нагласата, че медът е, както казваш "стенд бай" субстанция.. и аз го приемах като лекарство.. Сега, обаче, си давам сметка, че ми е доста трудно спирането. Няма спор - по-добре малка доза контролиран медикамент вместо лудо търсене на улични боклуци. Слава Богу, сега не стоя пред този избор. Но защо се оказа толкова трудно това излизане.. И аз намалявам, макар и с тотално различни от твоите темпове /примерно с половин кубик на три месеца /, ако не и по-бавно.. За няколко години съм намалила вече до 2-3 кубика и започна да ме тресе якото шубе. Ама наистина яко.. Тежи ми това, че няма с кого да споделям подобни неща, липсват ми жестоко "онези" мигове, не самото изживяване, липсват ми спомените, носталгичните разговори.. Спомням си как ме впечатляваха в началото различията и бунтарщината на "старите", а забравих какво ми причини впоследствие този живот.. Доскоро през месец-два седях и разчувствено слушах разказите и спомените на Хълци, но след това ставах и тръгвах на работа..
Знам какво искам, но не знам как да го постигна.. Или по-точно как да го преодолея..
|
| |
|
|
|